Читать «Принцесата» онлайн - страница 7

Тя седна и се опита да изправи гръб.

— Аз съм принцеса… Нямате право — и тя изгледа презрително голите му гърди. — Вие не бива да ме докосвате!

— Да пукна дано! — изрече Джей Ти смаян. Никога в живота си не се бе чувствал така излъган и — преди всичко! — толкова унизен. — Неблагодарна малка… — започна той, но рязко прекъсна думите си. Стисна свирепо зъби, в очите му загоря зло пламъче. Така значи! Тогава си потърсете сама закуска, принцесо! — Той се обърна и си тръгна, без повече да я погледне.

ГЛАВА ВТОРА

Арайа остана седнала на плажа. Цялото тяло я болеше. Страшно й се искаше да се просне на пясъка и да се разреве, без да трябва да се сдържа повече. Но една принцеса не може да дава воля на сълзите си, не бива да показва чувства! Принцесата е длъжна да се усмихва винаги, дори и ако изпитва адска болка. За Арайа това се бе превърнало във втора природа.

Но се чувстваше толкова самотна! В чужда страна, след цяла нощ борба на живот и смърт! С този странен човек, кой я спаси… Тя огледа отчаяно плътната стена на дърветата около себе си. Ще донесе ли той най-сетне обещаната супа? Ще го помоли, разбира се, да не се появява повече необлечен в нейно присъствие. Майка й настойчиво набиваше в главата й, че не бива да позволява на никой мъж да се доближава до нея не напълно облечен — бил той съпругът й или някакъв туземец от Южните острови.

На плажа стърчеше самотна палма. Арайа се надигна с усилие и едва-едва се довлече до дървото. Но все пак вървеше със смешно изправен гръб. Принцесите не могат да вървят приведени! Усилието я зашемети. Но една принцеса наистина не може да си позволи да се отпусне! Майка й винаги казваше: „Където и да си, независимо от това дали някой те вижда или не, мисли винаги за това, че си принцеса от кралска кръв! Ако ти забравиш това, другите веднага ще се възползват!“

„Ще се възползват! — повтаря си сега тя. — Точно това направи мъжът тази сутрин! С какви нежни думи ме обсипваше! Как ме галеше само…“

Споменът за това плисна руменина по засраменото й лице и тя неволно притисна длани към страните си. Никой досега не беше се осмелявал да се държи така с нея! Защо този човек не разбира, че на простосмъртните не е позволено да се приближават до една принцеса от кралски дом?!

Тя седна в сянката на палмата. Искаше й се да се облегне на ствола, за да си почине поне мъничко, но не се осмели. Току виж заспи, преди той да се е върнал с яденето! Не бива да я види още веднъж толкова безпомощна…

Остана седнала, вперила поглед към морето. В главата й отново се заредиха събитията от последните двадесет и четири часа.

Изминалата нощ бе една от най-страшните в живота й. Само преди три дни напусна Ланкония, за да направи официално посещение в Съединените щати. Докато политиците се съвещаваха за сделките с ванадий, американските домакини бяха съставили за нея отделна официална програма. Дядо й, кралят, й бе обяснил, че няма да е необходимо тя да се занимава със сделката с този метал, но очаквал от нея, тя да представи достойно своята страна и да натрупа международен опит, да задълбочи умението си да общува с чужденци.