Читать «Принцесата» онлайн - страница 22

— Изучавала съм вашите нрави и обичаи. Първите заселници са пристигнали през седемнадесети век, всички тексасци са избити в битката при Аламо, имате конституция… тя…

— Остави, остави! Имам предвид друго. Какво знаеш за хората, за американците?

Тя помълча малко и каза замислено:

— Американците са твърде странни хора, според мене. Поне досегашната част от пътуването ми не спада към най-хубавите ми спомени.

Той се изсмя кратко. Стигнаха до мястото, където бяха разтоварвали моторницата.

— Стой тук, но наистина! — заповяда той.

Арайа кимна послушно и Джей Ти изчезна в гъстака. Само след минута се върна обратно.

— Продукти от флотата. Откраднати, разбира се. Тези разбойници са направили цял склад. Сигурно ще ги продават на черно.

— На черно? Това какво е?

Джей Ти не й отговори. Само я хвана за ръка.

— Хайде, да се махаме оттук! Сигурно тези типове ще са върнат още няколко пъти тази нощ. Като се върна у дома, ще съобщя за кражбата.

Арайа измъкна ръката си от неговата и се отдалечи.

— Само на крале е позволено да крачат редом с тебе, така ли е? Я разкажи, граф Джулиус върви ли до тебе?

Тя спря, извърна се и го измери с гневни очи.

— Нарича се граф Джулиън, а не Джулиус и на обществени места не му е позволено да върви до мене.

— А ще може ли, като ти стане съпруг и крал?

— Той няма да стане крал, освен ако аз не го провъзглася. Но няма да го направя. Аз съм кралицата, а той е принц-съпруг.

— След като няма да е крал, защо се жени за тебе?

Арайа сви ръце в юмруци. Този човек ще я накара да излезе от кожата са и да престане да се владее!

— Заради Ланкония — отвърна тя кратко. — А освен това ме обича.

— Въпреки че те е видял само четири пъти?

— Срещали сме се само три пъти — поправи го тя. — Но смятам, че отговорих на достатъчно ваши въпроси. Дори и във вашите библиотеки сигурно има книги за Ланкония… Ах, да! Искам да ви питам още нещо: какво смятате да приготвите за вечеря?

Ще сготвим риба с лук, принцесо. Ти ще нарежеш лука. Положително ще ти направи голямо удоволствие.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Арайа помириса ръцете си — воняха ужасно. Ще трябва да смъкне цялата кожа, за да премахне тази отвратителна лучена миризма. Обърна се и съгледа Джей Ти, излегнат удобно в хамака. Явно, за нея нямаше легло.

— Аз къде ще спя?

Той не си даде труд да отвори очи.

— Където искаш, принцесо. В края на краищата живеем в свободна страна.

Постепенно захладня и тя потърка раменете си.

— Бих искала да спя на хамака.

Джей Ти простря ръце в покана.

— Хайде, малката! Нямам нищо против.

Арайа изпъшка.

— Предполагам, че ще е твърде дръзко от моя страна, ако ви помоля да ми отстъпите изцяло хамака.

— Прекалено дръзко! В крайна сметка съвсем не съм подготвен за гости. Имам само едно одеяло и един хамак. С удоволствие ще споделя с тебе всичко. И пак ти повтарям: няма да те докосна!

Арайа остана седнала на пода. Усещаше, как студът бавно обхваща цялото й тяло. Гледаше го как си е легнал удобно и топличко на хамака. Облегна се назад и затвори очи, но зъбите й тракаха от студ и не можеше и да мисли за сън. Джей Ти отново протегна ръце към нея. Без да премисля много, дали е редно или не, тя се покатери при него. Най-напред се опита да се обърне с гръб към него, но на хамака това се оказа невъзможно. Тя промърмори едно „Извинявайте, моля!“ и сложи глава на рамото му. Изненада се, че усещането за допира до голата му кожа съвсем не бе неприятно.