Читать «Сватбен хазарт» онлайн - страница 6

Соломон видя как малката й ръчичка стисна грубите му мазолести пръсти. Тя не спираше да се взира в него.

— Имаш ли деца, Соломон?

— Може би — отвърна искрено той, имайки предвид сина на Бланш.

Син. Момчето не би могло да бъде на Бък Натсън. Младото тяло на Бланш беше толкова горещо, толкова жадно и готово да приеме семето му. Бък се беше заканил да я върне при бедните й родители, ако не забременее.

Гарнет кимна. Черните й очи гледаха прекалено мъдро за възрастта й.

— Мама казваше, че някои мъже не знаят нищо за децата си. На някои мъже въобще не им пука.

— На мен ми пука — каза Соломон сериозно.

— Целувал ли си някога детска бузка, мистър? — попита колебливо Гарнет, а в очите й отново блеснаха сълзи и бавно закапаха върху цветята на гроба на майка й. — Защото мама казваше, че целувките карат сърцата да се чувстват по-добре, а в момента моето много ме боли.

ГЛАВА 1

Форт Бентън, Монтана,

май, 1881 г.

— Покажи ни малко добра игра, Кайро — извика Дъд Харпли от тълпата, която я беше заобиколила.

— С удоволствие, момчета — отвърна тя.

Мъжете й направиха път. Нейната стара приятелка — масивната махагонова маса за билярд — я чакаше в средата на игралния й дом — „Палатът на Кайро“. Тя погледна към Харви Мъртъл с ленива усмивка.

— Приготви ли парите си, Харви?

— Може би тази вечер ще те победя — отвърна той и се усмихна похотливо.

Кайро докосна рамото му с ветрилото си.

— Може би.

Щеше да измъкне цялото съдържание на джобовете му и да го даде на жена му. Следващия път, когато Прис Мъртъл дойдеше пребита от бой на задната й врата, Кайро щеше да й даде парите и да я изпрати надолу по реката.

Кайро надигна полите на елегантната си синя вечерна рокля, когато мина покрай един мъж с мръсни дрехи и се намръщи.

— Бръснарницата е отсреща. Можеш да се избръснеш и да се измиеш и тогава да се върнеш — каза тя любезно.

Когато вдигна глава, лампите осветиха русата й коса. Усмихна се на мъжете, които бяха дошли да я видят — Кайро Браун, Кралицата на билярда, изкусен играч и дама от класа. Кайро докосна един кичур, който се спускаше по слепоочието й, и огледа империята си — едно преуспяващо царство, изградено с добри удари с щеката, с чар, търпение и решителност. Беше се борила с мъжкото общество на играчите на билярд и бе успяла да си изгради репутация на добър играч. Сега те вече не й досаждаха, освен когато играеха от време на време с нея, за да я изпитат. Повечето от професионалните играчи на билярд не обичаха да играят с жени — смятаха, че това е под достойнството им. А сега това беше нейната империя. Мъжете вече плащаха, за да дойдат в бизнеса й, да ядат в ресторанта й, да пият в бара й, да играят на нейните билярдни маси. Плащаха си да я видят как играе с тези, които са я предизвикали.

Ледовете по Мисури се бяха разтопили и вече можеше да се пътува. Мъжете се нуждаеха от развлечение и го получаваха… на съответната цена.

„Палатът на Кайро“ беше препълнен — някои пиеха на бара, други играеха карти, трети очакваха да видят играта й. Из въздуха се носеше аромат на скъпи пури, добро уиски, бира и миризмата на току-що изкъпани и избръснати мъже.