Читать «Сватбен хазарт» онлайн - страница 4

Сега Фанси си бе отишла завинаги, но оставаше Гарнет. В чертите на момичето откриваше тези на сестра си. Тъгуваше за Фанси и безмълвно се проклинаше, че не я е намерил навреме. После пред очите му премина едно видение — младата Фанси се усмихва над букет от диви цветя. Той преглътна и си обеща, че ще направи най-доброто за детето й.

Гарнет се взираше в него с насълзените си очи, докато той плащаше на свещеника на гробищата.

— Ти си убил майка ми с този проклет сапун. — Това бяха първите й думи, след като бяха напуснали стаята. Момичето беше обезумяло от мъка и се опитваше да си го изкара на него. — Мислиш ли, че на този свещеник много му трябва часовник? Защо ме накара да му го върна?

— Гарнет, не можеш да крадеш на гроба на майка си — каза тихо Соломон и прокара пръсти през косата си.

Първите слънчеви лъчи докоснаха надгробната плоча на Фанси и ридаещите й приятелки започнаха да се разотиват. Знаеха, че ще свършат като нея — използвани и уморени, облечени в парцали, в някоя студена, мръсна стая — ако имаха късмет.

— Убил си майка ми с този сапун — каза Гарнет по-силно и започна да отстъпва от него. — А сега ще си тръгвам. Имам си работа. Ще се справя и сама. — Тя бързо изтри сълзите от хлътналите си бузи.

Соломон знаеше, че трябва да я докосне… да й покаже, че я обича.

Как? Как се успокоява малко момиче, което току-що е изгубило майка си? Соломон се опита да си спомни какво правят другите в подобни ситуации. Но се чувстваше празен. У него нямаше топлината, от която това дете се нуждаеше. Той се поколеба, но сложи ръка на главата й и леко я погали.

Гарнет прие ласката, загледана в гроба на майка си.

— Добре се справи с надгробния камък и свещеника, мистър. Знам, че такава хубава плоча и толкова цветя струват купища монети. Изпрати я както подобава. Ще ти върна всичко. А сега мога да вървя при момичетата, а? — В гласа й прозвуча надежда. — И недей да си мислиш, че само защото… защото снощи плаках в скута ти, можеш да ме отведеш оттук. А ти въобще не се и опита да ме успокоиш. Мислех си, че братът на мама ще знае как да накара едно дете да се почувства по-добре.

Соломон си пое дълбоко въздух и коленичи до гроба на сестра си. Погали малките, нежни цветчета. Фанси толкова обичаше дивите цветя на Монтана. Виждаше я как тича по хълмовете около Форт Бентън, бере цветя и ги изсипва върху него и Оул: Косата й беше черна и гъста и блестеше на слънцето. Очите й гледаха закачливо. Оул много обичаше своите „сладки малки сирачета“.

На смъртния си одър Оул завеща ранчото си на Фанси и Соломон.

Соломон тогава беше на шестнайсет, готов да се втурне в живота, когато Бък Натсън го повика да работи за него.

Натсън. Това име му напомни за мрачното минало. Преди двайсет години Соломон беше див, необуздан младеж, който вече си беше извоювал репутацията на бърз стрелец. Бък Натсън искаше той да направи дете на жена му — Бланш.

Соломон устоя в продължение на две години. Тогава поведението на Бланш Натсън и хубавото й, меко тяло го привлякоха в леглото й. Бък бе излъгал за възрастта й — Бланш е била само на тринайсет, когато той се ожени за нея, и на петнайсет, когато Соломон прави любов с нея.