Читать «Преследваният» онлайн - страница 8

Голицин все още не можеше да разбере как точно действа системата, но вече бе убеден, че няма да му хареса. Той запита:

— И колко е дал този… индивид на име Коневич… на Елцин?

— Кой знае? Много. В американска валута, може би десет милиона долара, може и двайсет. Или повече.

— Че толкова много пари ли има?

— Много повече! Вероятно притежава някъде около петдесет милиона. Но това, разбира се, са най-груби изчисления. Може да се окажат много повече.

Голицин го изгледа недоверчиво.

— И ти ми казваш, че този двайсет и две годишен хлапак е най-богатият човек в Съветския съюз?

— Не, най-вероятно не е. Сега вече много хора правят купища пари. — Крапченко преброи наум на пръстите на ръцете си. — Може да се каже, че е сред челната десетка.

Двамата мъже гледаха съсредоточено върховете на обувките си, потънали в едни и същи депресиращи мисли, които нямаха никакво желание да споделят помежду си. Ако комунизмът рухнеше в пламъци, тяхното любимо КГБ щеше да бъде първата жертва. В такава огромна държава, където се говореха над четирийсет езика и наречия и живееха горе-долу толкова етноси, между тях имаше само един-единствен обединяващ фактор, една обща нишка в различните им съдби: практически всеки съветски гражданин в един или друг момент от живота си бе белязан от КГБ. Може би не пряко, но чрез някой свой близък или роднина — някой дядо, загинал в сталинските чистки, или баща, гнил в лагерите при Брежнев, или пък чичо, привикан за малко по-грубичък разпит по времето на Андропов. Все нещичко ги свързваше. Почти във всяка фамилия имаше по един клон, отсечен или осакатен от момчетата на площад „Лубянка“. Списъкът на жадните за мъст беше практически безкраен.

Крапченко почувства внезапно изкушение да се усмихне на шефа си и да каже: Надявам се всичко да рухне. От пет години ти лижа подметките, намразих живота си заради теб. Ти поне ще бъдеш тотално прецакан, противна стара дрипо!

Голицин знаеше точно какво си мисли по-младият и имаше готов отговор: Днес ти си един лесно заменим, треторазреден лакей, утре ще бъдеш един изгладнял лакей. Жалка мижитурка като теб може да оцелее само при сегашната система. Единственото, за което те бива, е да изтръгваш ноктите на беззащитните си жертви. Къде ти, дори и за това не ставаш!

Крапченко: Аз съм млад и напорист, ще се приспособя. Ти си един съсухрен гущер, една спаружена крастава жаба, вкаменелост. Собствените ти внуци се подмокрят от страх, като те зърнат. Ще те наема да ми лъскаш обувките.

Голицин: С коварство и забиване на нож в гърба, с подливане на вода и целуване на задници стигнах до генерал-полковник в системата, ще си намеря място и в следващата, каквато и да се окаже тя. Ти, от друга страна, винаги си бил и винаги ще бъдеш една безлична мижитурка.

— Защо? — попита на глас Голицин. Искаше да каже: защо Алекс Коневич е дал на Елцин всичките тези пари?

— За отмъщение, предполагам.

— Защото е имал зъб на системата, която се е опитала да съсипе живота му. Колко тъпо!

— От друга страна — продължи Крапченко, като се мъчеше да си придаде загрижен вид, — мисля, че най-вече за печелене на влияние. Ако Съюзът се разпадне, Елцин ще стане президент на независима Русия. И ще бъде задължен на този тип за безброй услуги. Много държавни предприятия ще бъдат обявени за приватизация и разпродадени на търг. Коневич ще може да избира каквото си поиска: петрол, газ, банки, авиокомпании, автомобилни заводи и прочие. Всичко, което алчната му душичка си пожелае. Може един ден да се окаже богат колкото Бил Гейтс. Или дори повече.