Читать «Преследваният» онлайн - страница 313

— И точно коя вила на хълма си купила?

— Голямата, точно по средата на склона. — Тя се опита да я посочи с ръка. — Ей онази там, с четирите големи каменни комина.

— Отвътре обширна ли е?

— Съседите й викат „Колизея“. Досегашните собственици си говорели с портативни радиостанции, за да не се провикват по цял ден.

— А уютна ли е?

— Кристални полилеи, шест или седем огромни камини, грамадна винарска изба, киносалон с двайсет места. Ако си падаш по такива работи, може да се каже, че е доста уютна.

— С колко спални?

— Не съм ги броила. Шест-седем, може би осем? Някак си са разпръснати, не можеш да ги обхванеш с поглед.

— А в тях има ли деца?

— Не. Собственичката каза, ако искаме деца, да си направим свои.

— Брей! Много била важна тая собственичка…

— По този пункт беше категорична.

— Кога ще си имаме дете?

— Тая работа не става току-така, когато ти се прииска, скъпи. Срокът за доставка е доста дълъг, поне девет месеца.

След малко Алекс каза:

— Обичам те.

— И аз те обичам.

— Ще се надбягваме ли до спалнята?

— Ще ми дишаш праха, Коневич!

— Снега, скъпа. В случая снега.

— О, я млъквай! И се опитай да ме хванеш!

Бележка на автора

Преди няколко години получих интересно писмо на моя уебсайт. Руски емигрант твърдеше, че преживяното от него може да се превърне в основа за вълнуващ роман, и предлагаше да ми разкаже своето приключение. Наскоро бе прочел третата ми книга, „Кукловодът“, и смяташе, че вярно съм схванал някои явления в съвременна Русия.

Скоро се срещнах с Алекс и съпругата му Елена. Бях заинтригуван и впечатлен от историята им. Нямаше как да не поискам да узная повече.

Истинските Алекс и Елена Конанихини ме вдъхновиха за тази книга и се превърнаха в неин емоционален двигател. И на най-злия си враг не бих пожелал техните преживелици в реалния живот в продължение на 15 години. Те са чудесна двойка: той е висок, мургав и привлекателен; тя е дребничка и жизнерадостна руса красавица. Поразиха ме със своята интелигентност, всеотдайната си любов един към друг и изпитанията, които бяха преживели. Алекс всъщност е издал своите спомени под заглавие „Предизвикателство“ — тъжен, увлекателен, вдъхновяващ и въздействащ разказ. Струва си да го прочетете, ако тази книга ви е харесала. Героите в нея са измислени с изключение на Алекс, Елена и някои исторически личности.

За жалост преди година Елена почина — след толкова ведри и мрачни дни с Алекс, битки за доказване на невинността му, борба за свободата му, невероятни рискове, дори затвор и лишения, които малцина от нас могат да си представят. Две седмици по-късно получих имейл от Алекс. „Агонизирам“ — само това бе успял да напише.

Както сте видели, тази книга е посветена на Елена. Не преставам да се упреквам, че не успях да я завърша, преди тя да си отиде.

Посветена е и на Алекс, когото с радост наричам американец и приятел.

Благодарности

За тази книга съм задължен на не един и двама души. Разбира се, сред тях са членовете на семейството ми: Лиса, Брайън, Дони и Ани, мой постоянен източник на вдъхновение. Също и на Ал и Пат Хейг — чудесните ми родители, които толкова обичам.