Читать «Преследваният» онлайн - страница 308

— Ние самите сме имали подобни проблеми — обясни съдията. — Спомнете си скандала с държавния петролен резерв при Тийпот Доум, аферите „Уотъргейт“, „Иран-контри“ и прочие. Сегашният случай е едно от тези знакови исторически събития, които покриват с позор цели нации.

Запъвайки се на руските фамилни имена, Уилис изброи заговорниците и накратко очерта приложената престъпна схема. След това подробно описа начина, по който в нея са били въвлечени и използвани като маша американски законоприлагащи институции. За всяка измама е нужен глупак, подчерта той, и директорът на ФБР се бе оказал точно такъв. Сделката е била пределно проста, каза съдията: срещу връщането на Алекс на каквато и да било цена Тромбъл е можел да постави още неколцина свои агенти в Москва. Последва кратко резюме на всичките законови текстове и процедури, които Тромбъл бе нарушил, преследвайки и тормозейки Алекс и Елена Коневич. Те бяха толкова много, че съдията дори не си бе дал труд да ги преброи, но това щяха да свършат впоследствие правни експерти с достатъчно време, за да изслушат внимателно предоставения доказателствен материал.

СИН, ФБР и Министерството на правосъдието — трите държавни институции, представлявани от масата на обвинението — се бяха оказали чисто и просто задгранични филиали на един злодейски кабал. На съвещанието Ем Пи бе подсказал на съдията още любопитни подробности по третирането на Алекс от американските власти — безкрайното му разкарване по все по-отвратителни и опасни затвори; безпричинните наказания, които му бяха налагали техните директори по инструкции от Вашингтон; поставените в апартамента на семейство Коневич подслушвателни устройства; неправомерните обиски; абсолютно безсмисленото съсипване на имуществото им; конфискуваните им от федералното правителство финансови средства и умишленото разоряване на предприятието им.

В продължение на десет минути никой в залата не отклони и за миг вниманието си. На два пъти директорът на ФБР се опита да си излезе, но и двата пъти се върна с подвита опашка на стола си след гневни предупреждения от страна на съдията.

Джейсън Колдуел седеше нацупено на мястото си, докато бляскавото му бъдеще се сриваше пред очите му. Той живо си представяше новинарските емисии същата вечер: самонадеяните му пози на стълбището пред сградата на съда и в следващия кадър — глутница хлевоусти правни анализатори, подлагащи на дисекция унизителното му поражение от някакъв треторазреден адвокат. Щеше да бъде ужасно, непоносимо за гледане и той го знаеше.

И беше прав.

Накрая съдията Уилис приключи с поредно многословно извинение към Алекс и разпореди незабавното му освобождаване от ареста.

После си грабна тогата и напусна съдебната зала.

Тромбъл си плю на петите и хукна към вратата, разблъсквайки репортерите, които го бомбардираха с въпроси. В коридора се обърна към един полицай: