Читать «Херцогът» онлайн - страница 2

Истината беше, че превзетостта и глупостта на хората, с които бе принуден да се среща, го дразнеха. Непрекъснатите партита и балове по време на Сезона му бяха скучни. Тези събития, обаче се харесваха на всяка жена, а той беше джентълмен. Сега имаше възможност да избяга от суетата, без да бъде груб.

Лейди Фелисити беше поразена. Не можеше да повярва, че така категорично отхвърляха доводите й. Годеникът й предпочиташе да се скрие в най-затънтения край на света, вместо да бъде в Лондон с нея. Тя преглътна острите думи и внимателно отговори:

— Ян, ти самият си ми казвал, че не познаваш тези хора! Знаеш, че всички шотландци са нетърпими вандали. Не ми се вярва да посрещнат добре един англичанин. Защо просто не изпратиш адвоката си Джеркин? Той би се справил чудесно.

Херцогът се вгледа в светлозелените й очи. Те му напомняха за очите на първата му съпруга. Не, сега не трябваше да мисли за Мариан! Дори беше длъжен да я забрави. Надяваше се, че щом стане херцогиня, Фелисити ще му помогне да се освободи от спомена за отдавна починалата му съпруга.

— Може и да имаш право, скъпа, но все пак съм длъжен да посетя Пендърлей и да реша съдбата на замъка. Не забравяй, че тези отвратителни вандали, както ги нарече, са мои роднини и във вените ни тече еднаква кръв.

— Казах, че са нетърпими, а не отвратителни!

— Извини ме, но за мене двете думи са близки по значение. Титлата ми идва от моя пралеля, която все още живее в Пендърлей. Това става по силата на някакво завещание, направено преди години. Неприятно ми е, че трябва да те оставя точно в разгара на светския живот, но винаги можеш да разчиташ на Джил. Той ще те заведе, където пожелаеш. — Постара се да избегне погледа й, докато изричаше това. — Ти го харесваш. Джил е умен и весел, а и танцува добре. Знае всички клюки в Лондон. Не разбирам как успява да научи всичко.

Усетил, че започва да се забърква, херцогът се засмя и тръсна глава.

— Можеш ли да си представиш, жилетката му е на жълти райета и с огромни сребърни копчета! Върху нея носи жабешко зелено палто.

Когато го видя така нагизден, Ян го нарече паун. Джил просто го потупа по рамото и го увери, че с облеклото си той пък изглежда прекалено сериозен и скучен.

Колко би се изненадал херцогът, ако узнаеше, че лейди Фелисити предпочита повече одеждите на Джил пред неговите. Едва ли би повярвал, че тя харесва по-дребното тяло на Джил. Той не подозираше, че в този момент сърцето на Фелисити се свива от ужас, защото си беше припомнила думите на брат си. Когато баща й му съобщи за годежа й, той огледа крехката й фигура и се пошегува:

— Горкото ми котенце, та херцогът е мъж-планина! Онзи ден го гледах как се боксира. Тялото му е само мускули. Няма и грам тлъстина. Предполагам, че такива са и мъжките му пропорции, ако се сещаш за какво намеквам? Сигурно не подозираш каква първа брачна нощ те очаква, защото си още девствена и невинна. Обзалагам се, че след това няма да можеш да ходиш.