Читать «Херцогът» онлайн

Най-голямата дъщеря на граф Брекурт, лейди Фелисити Трамърли, още от малка беше учена какво се иска от нея. За това имаше грижа преданата й майка. Със сигурност от нея се очакваше и повече, особено като се имаше предвид, че е сгодена за херцога на Портмейн. В края на краищата тя беше дала съгласието си за този брак. Херцогът трябваше да бъде доволен от това. Смяташе я за покорна и хрисима. Единственото му желание беше годеницата му да бъде послушна като овчица. Фелисити се постара да го убеди, че е точно такава. Майка й я галеше по хубавата черна коса и постоянно й повтаряше, че с прилежание ще постигне всичко. В интерес на истината понякога й беше трудно да се преструва на хрисима. Особено трудно й беше днес, след като разбра причината за посещението на херцога. Въпреки че през миналата седмица в „Газет“ беше публикувано съобщението за тяхната сватба, Фелисити си налагаше да бъде все още добра. Искаше й се да се разкрещи, засегната от безцеремонността и остротата на думите му, но се сдържа и любезно изрече:

— Скъпи Ян, много се радвам, че наследяваш имение и титла, макар да са шотландски. Все пак не мога да разбера защо е толкова спешно да заминеш точно сега, в разгара на Сезона. От този замък сигурно са останали само руини и ти винаги можеш да ги посетиш. Кулите едва ли ще се сгромолясат, ако отложиш пътуването си до лятото? Скъпи, надявам се, че не е опасан с ровове, пълни с вода! Те са толкова нездравословни! Никой не би те оправдал: да пренебрегнеш удоволствията, които Сезонът така щедро ни предлага!

Фелисити никога не би му признала, че се интересува само от богатството и титлата му. След техния годеж искаше всеки да я зачита като бъдещата херцогиня на Портмейн. Имаше една-две завистници, които отказваха да се съобразят с този факт. След сватбата Фелисити щеше да ги постави на мястото им.

Ян Чарлз Кърлю Кармайкъл, петият херцог на Портмейн, изгледа нежната и привлекателна девойка пред себе си. Тъмните му очи просветнаха иронично. Невъзможно му беше да скрие, че се забавлява. Винаги му беше приятно да я гледа. Освен че беше много красива, Фелисити говореше тихо. Така подобаваше на бъдеща херцогиня. И походката й беше като на благородничка. Той не се съмняваше, че е достойна за него. Накрая продума:

— Да, права си, Фелисити. Никой няма да одобри моята постъпка, особено чичо Ричард. Но точно той ме е учил, че трябва да пазя това, което е мое, иначе друг ще се възползва от него. Тогава бих се превърнал в глупак. Разбери, че се налага да замина. Ако тръгна следващата седмица, ще се върна след месец. Сигурен съм, че ще ме разбереш, скъпа! Не мога да пренебрегна задълженията си, въпреки че те пречат на по-приятни занимания.