Читать «Крадеца на зората» онлайн - страница 8
Джеймс Баркли
— Хирад, укроти се!
С този вик Сирендор отвори вратата вдясно от огнището и влезе тичешком. Видя двукрилата порта с герба, но спря рязко, защото пред него изникна магът с тъмния плащ. По инстинкт вдигна меча си и отстъпи, за да заеме позиция. Досети се, че неочакваната поява на мага е заради изчерпването на Булото, с което се бе прикривал. Мъжът пред него отдавна бе прехвърлил трийсетте и щеше да е симпатичен въпреки рошавата коса и брадясалите бузи, ако побелялото лице не бе разкривено от страх. Той разпери празните си ръце.
— Моля те! — зашепна. — Не можах да му попреча, но мога да възпра поне теб.
— Заради теб умря един от Гарваните… — …и не искам да видя как ще умре още един, повярвай ми. Варваринът…
— Къде е? — настръхна Сирендор.
— Не повишавай глас! Виж, той е в беда. — Под наметалото на мага се подаде котешка глава и пак се скри. — Ти си Сирендор, нали? Сирендор Ларн. — Щом наемникът кимна, магът продължи: — А аз съм Дензър. Знам как си настроен към мен, но в момента можем да си помогнем взаимно. Повярвай ми, твоят приятел наистина се нуждае от помощ.
— В какво се е натресъл? — по-тихо попита Сирендор. Неясно защо нещо в държанието на мага успя да събуди тревогата му. Вместо да го посече на място, той повярва, че Дензър се плаши от друго, а не да умре от ръката на Гарван.
— Лошо. Дори много лошо. Виж сам.
Магът вдигна показалец пред устните си и повика Сирендор с жест. Боецът доближи, без да изпуска от очи нито него, нито мърдащата малка издутина под наметалото му. Дензър му посочи да надникне през портата.
— О, велики богове над нас!
Щеше да се вмъкне вътре, но магът го хвана за рамото. Сирендор се извъртя на пети.
— Махни ръката си от мен. Веднага! Магът се подчини, но каза натъртено:
— Няма да го улесниш, ако просто нахълташ там.
— Но какво да сторим? — изсъска Сирендор.
— Не знам точно… — вдигна рамене магът. — Може би ще успея да измисля нещо. Не е зле да доведеш и приятелите си. Няма да намерят нищо интересно във външната зала, а тук не е изключено да ни бъдат от полза.
Сирендор направи две крачки и изви глава към Дензър.
— Без глупости, разбра ли? Ако и той умре заради тебе… Магът кимна.
— Чакам ви.
— Точно така.
Сирендор изхвърча от преддверието, без да знае, че ще потвърди всички опасения на Илкар.
Хирад би побягнал, но беше влязъл прекалено навътре, а и не вярваше, че краката ще го удържат, защото трепереха ужасно. Затова стоеше и зяпаше.
Главата на дракона бе опряна върху предните му лапи и първата свързана мисъл, изплувала в ума на Хирад, беше за големината й — от долната челюст до темето се равняваше на неговия ръст. И устата беше широка поне три стъпки, муцуната пък се проточваше пет стъпки. Очите бяха разположени близо едно до друго над муцуната, обрамчени в дебели рогови окръжности, а зениците представляваха тесни черни ивици сред стъписваща синева. Костен гребен започваше от главата на дракона и минаваше по гръбнака му. Хирад добре виждаше лъскавата грамада на тялото.