Читать «Крадеца на зората» онлайн - страница 262

Дензър притегли към себе си колоната и нейния товар, наклони я нагоре и рязко изпъна ръце. Обвивката от мрак излетя към върха на пирамидата.

— О, земни богове! — ахна Хирад. — Бягайте! Бягайте оттук!

Той побърза да се отдалечи от камерата, Незнайния хукна след него, Троун и Уил също. Но Илкар и Ериан не помръднаха от местата си. И преди Хирад пак да отвори уста, Крадеца на зората разби покрива на гробницата.

Огромни каменни блокове литнаха нагоре и разпиляха натрупан през столетията прах. През назъбената дупка проникна светлина и открои Дензър, чиито ръце сочеха небето, а на лицето му бе застинала налудничава усмивка.

Но докато Крадеца на зората разкъсваше измерението и отнасяше в отвъдното пространство своя товар, камъните се понесоха обратно към земята и тежките парчета заудряха по пирамидата. Краищата на отвора се срутиха навътре и се посипаха върху Гарваните.

Хирад нищо не можеше да стори. Колоната на заклинанието изчезна, а Дензър, облещен към светлината, се завъртя на пети и тупна на пода. Хирад се извърна, не искаше да види как ще се стоварят отломките.

— Въздушният щит е вдигнат — изрекоха заедно Илкар и Ериан. — Никой да не мърда.

Дензър бе сбъднал мечтата на живота си. Вълнението от неизмеримата сложност на многото равнища в Крадеца на зората оправда всичките му надежди. Слял се с маната, той надмогна изкушението и надделя над енергии, чиято мощ дори не би се помъчил да осмисли. А накрая отвори проход към забравата и захвърли там разкъсаните останки на Върховните вещери, чиито души потънаха в заклинанието на Септерн. Не остана какво повече да даде. Следите от Крадеца на зората се впиваха в ума му и обгръщаха тялото, обещаваха му покой и отдих. Какво друго да си пожелае спасителят на Балея? Нима това не беше съкровеният му копнеж? Дензър затвори очи и се отпусна във великолепието…

Мозайката се напукваше и раздробяваше под тежестта на камъните. Остри парчета отскачаха от пода и стените. Хирад се хвърли по корем, но веднага седна и се огледа. Въздушният щит не пропускаше нищо. Отломък, дълъг поне пет стъпки и дебел две, се заби в щита точно над неподвижния Дензър, но се плъзна по невидимата повърхност и замря с грохот на пода.

Скоро тътенът и трещенето стихнаха. Хирад се надигна отмалял и се скова на място, щом зърна лицето на Ериан, обляно в сълзи. Тя се напрягаше да поддържа заклинанието, но не откъсваше поглед от Дензър. Звънтяща тишина замени грохота.

— Свърши се — промълви Хладнокръвния.

Промяната беше мигновена. Черният огън, бълван от стотина пръста, угасна, магическите щитове изчезнаха и победоносните усмивки на шаманите се стопиха в недоумение и страх.

Блекторн прозря, че Гарваните са изпълнили задачата, и се развика от радост. Войниците му се хвърлиха отново в битката, а той разблъска с коня си останалите без водачи западняци, скочи от седлото до своя приятел, заби меча си в шията на попаднал му враг и приклекна. Макар че цялата глави на Гресе беше в кръв, той още дишаше. Блекторн повика един войник и заедно изнесоха стария барон от бойното поле.