Читать «Морето на чудовищата» онлайн
Рик Риърдън
Annotation
Пърси Джаксън не е обикновено момче. Той е син на бог и всякакви чудовища го преследват, за да го убият. Но това не е единственият му проблем. Най-неочаквано Пърси открива, че има брат — най-грозният, най-тромавият, най-страхливият дангалак в цялото училище. Двамата, заедно с Анабет, ще трябва да преодолеят куп неприятности и страхотии, да прекосят Морето на чудовищата, да попаднат на Острова на сирените, да се избавят от магиите на Цирцея и още много, много, преди да откраднат Златното руно…
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Рик Риърдън
Първа глава
Втора глава
ТРЕТА ГЛАВА
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
Дванайсета глава
Тринайсета глава
Четиринайсета глава
Петнайсета глава
Шестнайсета глава
Седемнайсета глава
Осемнайсета глава
Деветнайсета глава
Двайсета глава
Благодарности
info
notes
1
2
Рик Риърдън
Морето на чудовищата
На Патрик Джон Риърдън — най-добрия разказвач в семейството
Първа глава
Най-добрият ми приятел избира сватбена рокля
Кошмарът започваше така:
Намирах се на пуста улица в градче на брега на морето. Беше посред нощ. Вилнееше буря. Палмите покрай пътя се огъваха от силния вятър. От двете ми страни се издигаха розови и жълти къщи с капаци по прозорците. В края на улицата, отвъд хибискусите, бушуваше океанът.
Флорида. Бях сигурен, че е Флорида, макар че никога не бях ходил там.
Изведнъж се разнесе тропот на копита. Обърнах се и видях Гроувър, който тичаше така, сякаш хрътките на Хадес бяха по петите му.
Да, „копита“ казах.
Гроувър беше сатир. От кръста нагоре приличаше на обикновен несъразмерен тийнейджър, с пъпки и рехава брадичка. Вярно че ходеше малко странно, но ако не го хванете без панталони (което не ви препоръчвам), изобщо не бихте заподозрели, че не е човек. Широките джинси и кецовете прикриваха копитата му и козината по краката.
Гроувър беше най-добрият ми приятел в шести клас. Миналото лято заедно с него и едно момиче — Анабет, преживяхме страхотни приключения и успяхме да спасим света. После Гроувър се отправи на опасно пътешествие, от което нито един сатир не се беше върнал жив, и оттогава не го бях виждал.
В съня ми козята му опашка подскачаше, а той държеше кецовете в ръцете си — събуваше ги винаги когато му се налагаше да тича. Препускаше покрай малките заведения за туристи и бараките за сърфове под наем, а вятърът превиваше палмите почти до земята.
Гроувър беше ужасен от това, което го преследваше. Идваше откъм плажа. По козината му имаше пясък. Беше избягал отнякъде. Опитваше се да се измъкне от това, което беше по петите му.
Над тътена на бурята се разнесе страховито ръмжене. Иззад сатира се надигна огромен силует. Удари се в една улична лампа и крушката се пръсна с порой от искри.
Гроувър се препъна, трепереше от страх.
— Трябва да се измъкна! — шепнеше си той. — Трябва да ги предупредя!
Не виждах ясно какво го преследва, но чувах как нещото мърмори и проклина. Земята под краката му трепереше. То приближаваше. Гроувър зави рязко зад ъгъла и спря. Беше се озовал в двор, пълен с магазини. Нямаше време да изтича обратно. Ураганният вятър беше отворил най-близката врата. Над зацапаната витрина висеше надпис: „Булчински бутик «Свети Августин»“.
