Читать «Тъжният кипарис» онлайн - страница 7

— Мислите ли, че това е мъжът й? — попита сестра Хопкинс.

— Не е! Тази сутрин попитах госпожа Бишоп уж случайно, какво е било малкото име на стария господин Уелман. Тя ми отговори, че се е казвал Хенри!

Двете жени се спогледаха. Сестра Хопкинс имаше дълъг нос и върхът му като че ли леко помръдна от удоволствие. Промърмори замислено:

— Люис… Люис. Чудя се. Не си спомням тук да има човек с такова име.

— Било е много отдавна, скъпа — припомни й другата.

— Да, а освен това аз съм тук само от няколко години. Чудя се…

— Много красив мъж. Изглеждаше като кавалерийски офицер!

— Колко интересно! — възкликна сестра Хопкинс, отпивайки от чая си.

Сестра О’Брайън каза замечтано:

— Може би като млади са били влюбени, а жесток баща ги е разделил…

Сестра Хопкинс тъжно въздъхна:

— Или пък е бил убит през войната…

III

Приятно ободрена от чая и романтичния разговор, сестра Хопкинс най-накрая си тръгна. Мери Джеръд изтича след нея и я настигна.

— Сестра, мога ли да повървя с вас до селото?

— Разбира се, скъпа Мери.

— Трябва да говоря с вас — задъхано каза момичето. — Много съм разтревожена.

Сестра Хопкинс я погледна мило.

Мери Джеръд бе прекрасно младо момиче на двайсет и една години. Красотата й, подобна на дива роза, бе някак нереална — тя имаше изящна дълга шия, светлоруса коса, която падаше покрай съвършено оформеното й лице в естествени къдри, и дълбоки, живи сини очи.

— Какво се е случило? — попита сестрата.

— Работата е там, че времето минава, а аз не правя нищо!

— Имаш достатъчно време за всичко — сухо отбеляза сестрата.

— Не мисля така. Всичко е толкова несигурно. Госпожа Уелман винаги е била много внимателна с мен. Плати доста пари, за да ме образова. Но чувствам, че е време да започна сама да се издържам. Трябва да усвоя някаква професия.

Сестра Хопкинс кимна разбиращо.

— Иначе всичко би било напразно. Опитах се да обясня на госпожа Уелман, но тя изглежда не ме разбра. Толкова ми е трудно. Постоянно ми повтаря, че има време.

— Не забравяй, че тя е болна — каза сестра Хопкинс.

Мери се изчерви засрамено.

— О, зная. Предполагам, че не би трябвало да я тревожа. Но е толкова неприятно, а и баща ми — държи се отвратително! Подиграва ми се, че се правя на дама! А аз наистина не искам да стоя без работа!

— Сигурно.

— Проблемът е, че всички курсове струват скъпо. Зная доста добре немски език и бих могла да опитам нещо с него. Но всъщност това, което наистина желая, е да стана медицинска сестра. Харесва ми да помагам на болни хора.

— Не забравяй, че за тази професия трябва да си здрава като кон! — отбеляза сестра Хопкинс не съвсем деликатно.

— Но аз съм силна! А и наистина ми харесва да се грижа за болни. Сестрата на майка ми, която живее в Нова Зеландия, също беше медицинска сестра. Разбирате ли, в кръвта ми е.