Читать «Тъжният кипарис» онлайн - страница 5

Елинор го прекъсна:

— Няма да ми омръзнеш, Роди! Никога!

— Сладка моя! — Той я целуна. — Струва ми се, че леля Лора е наясно за нашите чувства, въпреки че отдавна не сме ходили при нея, всъщност откакто взехме окончателно решение. Може дори да го използваме като предлог за посещението си, нали?

— Да. Скоро си мислех…

Роди продължи изречението й:

— … че не я посещаваме толкова често, колкото би трябвало. Аз също си го мислех. Когато получи инсулт, всяка събота и неделя бяхме при нея, а сега вече два месеца не сме стъпвали там.

— Щяхме веднага да отидем, ако ни се беше обадила.

— Да, разбира се. А и леля харесва сестра О’Брайън. Тя се грижи добре за нея. Все пак мисля, че бяхме малко безотговорни. Казвам го от чисто хуманна гледна точка, а не заради парите.

— Наистина — съгласи се Елинор.

— Така че това ужасно писмо в крайна сметка е за добро. Ще заминем за имението, за да защитим интересите си и защото обичаме милата старица.

Роди извади клечка кибрит, взе писмото от Елинор и го запали.

— Чудя се кой ли го е писал? — изрече той. — Не че е важно… Някой, който е на „наша страна“, както казвахме като деца. Може би ни мислят доброто. Майката на Джим Партингтън замина за Ривиерата, запозна се с млад италиански лекар, който се грижеше за нея, влюби се и му завеща цялото си състояние. Джим и сестрите му се опитаха да оспорят завещанието, но не успяха…

— Леля Лора харесва новия лекар, който пое пациентите на доктор Рансъм, но все пак не чак толкова! А и в това ужасно писмо се говори за момиче. Сигурно е Мери.

— Ще отидем и ще видим…

II

Сестра О’Брайън изскочи от спалнята на госпожа Уелман и влезе в банята. Промърмори през рамо:

— Ще сложа чайника. Сигурна съм, че една чаша чай ще ви се отрази добре, сестра.

Сестра Хопкинс отвърна със задоволство:

— Ами, скъпа, чаша чай ми се отразява добре всеки път. Винаги съм казвала, че няма нищо по-хубаво от чаша силен чай.

Сестра О’Брайън напълни чайника и запали газовия котлон.

— Имам всичко тук, в този шкаф — чашки, чинийки и захар, а Една ми носи прясно мляко два пъти дневно. Няма нужда непрекъснато да натискаш звънеца. Хубаво нещо е това котлонче, водата завира за секунди.

Сестра О’Брайън бе висока червенокоса жена на трийсет години, с ослепително бели зъби, луничаво лице и приветлива усмивка. С жизнеността и веселия си нрав тя бе любимка на пациентите си. Сестра Хопкинс, участъковата сестра, която идваше всяка сутрин да помага за тоалета на тежката възрастна дама, бе пъргава и опитна жена на средна възраст с грозновато лице.