Читать «Тъжният кипарис» онлайн - страница 26

— Приключих с всичко! — каза тя. — Петстотин на госпожа Бишоп — служила е тук толкова години. Сто на готвачката и по петдесет на Мили и Олив. По пет лири на останалите. Двайсет и пет на Стивънс, главния градинар и, разбира се, остана старият Джеръд от малката къща. Все още не съм направила нищо за него. Малко е неудобно. Предполагам, че трябва да му отпусна пенсия, нали? — Замълча и продължи припряно: — На Мери Джеръд дадох две хиляди. Мислиш ли, че такова би било желанието на леля Лора? Струва ми се, че сумата е добра.

— Да, съвсем е добра — отвърна Роди, без да я погледне. — Преценката ти винаги е правилна, Елинор.

Той се обърна и отново се загледа през прозореца. Елинор си пое дъх и заговори нервно и забързано. Думите й бяха малко несвързани.

— Има още нещо. Искам… и е съвсем правилно… искам да кажа, ти трябва да получиш своя дял, Роди.

Той я погледна ядосано и тя бързо продължи:

— Не, слушай, Роди. Съвсем е справедливо! Парите, които са били на чичо ти — които той е оставил на съпругата си — напълно естествено е да се предположи, че ще са за теб. Леля Лора също си го мислеше. Зная, че е така от многото неща, които ми е разказвала. Ако аз получавам нейните пари, ти трябва да получиш сумата, която е била негова — така е правилно. Не мога да понеса чувството, че те ограбвам — само защото леля Лора не направи завещание. Ти трябва… трябва да ме разбереш!

Издълженото, деликатно лице на Родерик беше станало мъртвешки бледо. Той каза:

— За Бога, Елинор, искаш да ме накараш да се почувствам мерзавец? Допускаш ли, дори за момент, че мога… че мога да взема тези пари от теб?

— Но не ти ги давам аз. Така е справедливо.

— Не искам парите ти! — извика той.

— Те не са мои!

— Според закона са твои и само това е от значение! За Бога, нека бъдем просто делови! Няма да взема и пени от теб. Не ми се прави на благодетелка!

— Роди! — извика тя.

— О, скъпа, съжалявам — извини се Роди. — Не зная какво говоря. Чувствам се толкова объркан — напълно си загубих ума…

— Бедният Роди… — каза нежно Елинор.

Той пак се беше обърнал към прозореца и си играеше с пискюла на транспаранта. С променен и отчужден глас попита:

— Знаеш ли какво възнамерява да прави Мери Джеръд?

— Каза, че ще учи за масажистка.

— Разбирам.

Настъпи мълчание. Елинор се изпъна и отметна глава назад. Когато заговори, гласът й прозвуча властно:

— Роди, изслушай ме внимателно!

— Разбира се, Елинор! — погледна я той изненадан.

— Бих искала да изпълниш съвета ми.

— И какъв е той?

— Ти не си много ангажиран — продължи тя вече по-меко. — Винаги можеш да си вземеш отпуск, нали?

— О, да.

— Тогава направи следното: замини за чужбина за известно време, например за три месеца. Замини сам. Създай нови приятелства и виж нови места. Нека да сме честни. Сега мислиш, че си влюбен в Мери Джеръд. Може би е така. Но моментът не е подходящ да се сближиш с нея — много добре го знаеш. Вече не сме сгодени. Замини в чужбина, чувствай се свободен и след три месеца вземи решение като свободен човек. Тогава ще разбереш дали наистина обичаш Мери, или е било само временно увлечение. И ако си съвсем сигурен, че я обичаш, върни се, иди при нея и й го кажи. Може би тогава тя ще те изслуша.