Читать «Тъжният кипарис» онлайн - страница 15

Тя тръгна бързо, а после се затича. Елинор се загледа след нея. Мери тичаше много грациозно. Роди замечтано каза:

— Аталанта2…

Елинор мълчеше. След малко промълви:

— Време е за обяд. По-добре да се връщаме.

Тръгнаха един до друг към къщата.

V

— О! Хайде, Мери. Страхотен филм с Грета Гарбо, а действието се развива в Париж. Сценарият е от един известен автор. По същия сюжет имаше и опера.

— Много мило от твоя страна, Тед, но наистина не мога.

Тед Бигланд каза ядосано:

— Напоследък не те разбирам, Мери. Променила си се, съвсем си се променила.

— Не, не съм, Тед.

— Не отричай! Предполагам, защото беше в онова скъпо училище и в Германия. Мислиш се за нещо повече от нас.

— Не е вярно, Тед. Не съм такава — отговори тя разпалено.

Младежът, силен и добре сложен, я погледна с възторг въпреки яда си.

— Да, такава си. Изглеждаш почти като дама, Мери.

— „Почти“ не звучи много добре, нали? — каза Мери горчиво.

— Предполагам, че не — с разбиране отговори той.

— А всъщност кой ли го е грижа за тези неща в днешно време? Дами, господа и прочие!

— Наистина вече няма такова голямо значение — съгласи се замислено той. — И все пак аз го чувствам. Господи, Мери, ти изглеждаш като херцогиня или като графиня, или нещо такова.

— Това нищо не означава — каза тя. — Виждала съм графини, които изглеждат като вехтошарки!

— Е, знаеш какво имам предвид.

Към тях се приближаваше величествена дама с пищни форми, помпозно облечена в черно. Погледна ги строго. Тед се отдръпна малко встрани и я поздрави:

— Добър ден, госпожо Бишоп.

Тя снизходително кимна с глава.

— Добър ден, Тед Бигланд. Добър ден, Мери — отговори им тя и ги отмина, подобно на кораб с издути платна.

Тед се загледа след нея с уважение, а момичето промърмори:

— Ето, тя наистина прилича на херцогиня!

— Да, има маниери. Винаги ме кара да се чувствам неловко.

— Не ме обича — каза Мери.

— Глупости, моето момиче.

— Вярно е. Не ме обича. Винаги се държи рязко с мен.

— Ревнува — отбеляза мъдро Тед. — Това е.

— Предполагам, че може да е така… — замисли се Мери.

— Така е, повярвай ми. От много години е икономка в Хънтърбъри, ръководеше всичко и заповядваше на всеки. А сега госпожа Уелман се привърза към теб и на нея не й е приятно.

По лицето на Мери премина сянка.

— Глупаво е от моя страна, но не мога да понасям, когато някой не ме обича. Искам хората да ме обичат.

— Жените със сигурност не те обичат, Мери! Ревниви котки, които мислят, че изглеждаш твърде добре!

— Според мен ревността е ужасно нещо — каза тя.

— Може би, но все пак съществува. Знаеш ли, миналата седмица гледах чудесен филм в Алидор. С Кларк Гейбъл. За един милионер, който изостави жена си, а после тя му скрои номер. Имаше и друг…

— Съжалявам, Тед, но трябва да тръгвам. Закъснявам.

Мери понечи да си тръгне.

— Къде отиваш?

— Поканена съм на чай от сестра Хопкинс.

Тед направи физиономия.

— Странен вкус. Тази жена е най-голямата клюкарка в селото! Пъха дългия си нос навсякъде.

— Винаги е била много мила с мен — отвърна Мери.

— О, не казвам, че прави нещо лошо. Просто много приказва.