Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 332

Всички кашляха и хриптяха, плюеха черна и сива слуз.

— Да се махаме оттук! — отсече Кас и ги поведе навън.

Последен в колоната, с изваден трийсет и осемкалибров револвер в случай, че Мадок още е жив и не се е примирил с положението, Ноа се ориентира към задната част на сградата, откъдето бяха дошли. Може би там щяха да открият свободен от огъня проход.

* * *

Движещ се през тунелите на лабиринта, сякаш изследваше гънките на човешкия мозък, Престън избра своя маршрут според идеята за класическата схема, закодирана в човешките гени. Може би Жабата въпреки всичките си странности не беше обикновен — по-скоро по-низше от човека създание. Или може би Престън беше забравил наученото преди десетки години по логика, защото по всичко личеше, че не може да намери изхода. Подозираше, че се върти в кръг.

Причината за това със сигурност беше раната от куршум, която постепенно изстискваше силите му, или задименият въздух, но не и отслабналата му памет или високият интелект на Жабата. Черната дупка непрекъснато се тревожеше за влошаващото се качество на въздуха на планетата, дължащо се на употребата на скари, на автомобилните газове, дезодорантите и така нататък. Въздухът тук беше станал по-отвратителен от този в морга. Сигурно съдържаше повече химически токсини, отколкото Дупката съхраняваше в арсенала си от наркотици. Тя, добрата стара дупка, понякога смесваше по две и повече психотропни вещества. Престън започваше да изпада в халюцинации, породени от отровните изпарения на печатарските мастила. Горещината и димът още повече влошаваха състоянието му. Изпълненото със статуи на индианци и с дим помещение беше заприличало на ориенталска стая за смъркане на опиум, макар миризмата да не беше толкова приятна, а нямаше и наргилета. С всяка следваща крачка той ставаше все по-слаб.

Опита се да определи кои от тези колони са подредени пред външната стена, защото зад тях се намираха и затрупаните прозорци на къщата. Прозорци, през които минаваше пътят му за бягство и зад които имаше чист въздух. За нещастие не можеше да се концентрира дълго. В едни миг търсеше трескаво скритите прозорци, а в следващия вече се олюляваше пред плетеницата от проходи и проходчета, ругаеше и плюеше върху обувките си. Плюнка. Отвратително. Човешкото тяло съдържаше толкова много течности. Гнусни течности. Доповръща му се… но после изведнъж съзнанието му регистрира, че обикаля сред горящите стени не в търсене на прозорци, а на проклетите потайни извънземни, които го бяха водили за носа години наред.