Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 330

Развълнувана от подобен развой, жената отново извика.

Нов вик в отговор се понесе над бушуващата огнена стихия. На около три метра от Престън се появи едър мъж в шарена хавайска риза. Той държеше револвер.

И без никакви етични обноски кучият му син стреля по Престън. Двамата бяха абсолютно непознати един на друг. Никой от тях не разполагаше с достатъчно информация, за да съди за безполезността на другия за света. И все пак жестокото копеле натисна спусъка без никакво колебание.

Когато видя как непознатият насочва оръжието към него, Мадок и каза, че трябва да се извърти надясно, за да не го улучи куршумът. Но той беше повече човек на мисълта, отколкото на действието и парчето олово сложи край на колебанията му. Олюля се, падна и се претърколи по корем. Претърколи се далеч от стрелеца и далеч от огнения чувал, в който жената и момичето чакаха да изгорят живи. Озова се в друг коридор, изненадан от обхваналата го силна болка. Беше по-мъчителна от всичко, което беше изпитвал досега.

* * *

— Тук сме! — изкрещя Ноа на Мики и момичето. — Дръжте се, сега ще ви измъкнем!

Само за няколко минути пожарът се беше разраснал невероятно бързо и беше обхванал цялата предна част на къщата. Макар и да не беше суеверен, Ноа Фаръл не можеше да се отърве от мисълта, че този пожар е някак по-различен от останалите. Че е някак жив, хитър и коварен. Че таи огромно зло и има чудовищна цел. Че не само търси храна, която да го подклажда още повече. Знаеше, че понякога пожарникарите се чувстват така и го наричат „Звяра“. Когато пламъците предизвикателно съскаха срещу него и бяха запълнили всички коридори, издаваха живи звуци, тогава подобно име беше напълно подходящо.

Вратата насам беше отворена, когато той и Кас влязоха. Вътрешните врати бяха махнати преди много време. Сега нагорещеният въздух в къщата беше намерил изхода навън, между колекцията от стъклени бутилки. Течението изсмукваше дима навън и подмяташе пепелта и горящите искри из тунелите. В същото време свежият приток на кислород подклаждаше пожара.

Огънят се чувстваше господар засега само в предната част на сградата. Но нямаше да продължи така още дълго.

Ноа беше оставил знаци по хартиените стени с петна от кръвта от раната си. Ако скоро не започнеха оттеглянето си през белязания проход, нямаше да могат да видят означенията от гъстия черен дим.

Коридорът, в който преди миг беше стоял Мадок, беше дълъг около три метра. Първите метър и половина бяха обхванати от огъня. На пода се беше образувал широк праг от горящи останки. От тук не можеше да се стигне до Мики и момичето.

Кас сграбчи Ноа за хавайската риза и го издърпа настрани, след което му посочи една стена на огнения капан, която не беше запълнена до тавана. Тя граничеше с успоредния коридор, по който бяха дошли, и между нея и тавана имаше процеп от около половин метър.

Те се върнаха в успоредния коридор. Ноа прибра револвера в кобура си и се остави Кас да го повдигне нагоре. Тя беше висока и силна. С помощта й детективът успя да се изкачи на върха на бариерата, която ги отделяше от огнения капан.