Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 324

Мики затаи дъх. Зачака. На ръката си носеше евтин часовник „Таймекс“. Можеше да се закълне, че чува тракането на стрелките. Никога не ги беше чувала преди, но сега те тракаха така ясно и отчетливо. До такава степен бяха изострени сетивата й.

Последва тишина. Никакви звуци на приближаващия се или отдалечаващ се Мадок. Само тишина и готвеща се за скок змия.

Сърцето й заби като тъпан. Тялото й вибрираше както земята би вибрирала, ако по нея тъпчат десетки чифтове копита.

И все пак по някакъв неведом начин тя чуваше всички останали шумове, отсявайки туптенето на сърцето си и барабаненето на дъжда по покрива.

Да чака тук още минута? Две минути? Не може да чака вечно. Когато стоиш неподвижно прекалено дълго, рано или късно биваш открит. Призраците, живи или не, трябва непрекъснато да се движат.

Тя се наведе напред и надзърна, като гледаше да се показва колкото се може по-малко.

Мадок се беше преместил. Коридорът беше празен.

По тишината можеше да предположи, че е докарал Лейлъни тук. И сигурно още не беше мъртва, защото в противен случай Мадок нямаше да махне шината от крака й.

Труден избор. Да остави шината, където си е или да я вземе? Да изкара Лейлъни жива оттук ще е по-лесно, ако момичето има опора и на двата си крака. Но пък можеше да вдигне шум, ако се опиташе да я вземе от пода. Освен това нямаше да й е много лесно да носи едновременно със завързани ръце шината и стъклото като оръжие.

Все пак се наведе и хвана шината. Така Лейлъни не само щеше да може да ходи по-бързо, но и да се чувства по-уверено. Вдигна я много внимателно. Чу се леко изтракване. После я стисна и я долепи до тялото си, за да избегне нови шумове. Тъй като Мадок беше мокър от дъжда, Мики можеше да разбере откъде е дошъл и накъде е тръгнал. На сухия дървен под имаше тъмни следи от подметките му.

Със сигурност беше оставил момичето при телевизора, където по-рано беше завързал Мики. И наистина, следите водеха натам, но Лейлъни я нямаше.

* * *

Бутилки, навсякъде бутилки и нито една няма дух. Нито писмо, което да бъде хвърлено в морето. Те съдържаха само остатъци от безалкохолно и бира. Остатъците от течностите, въпреки че бяха явно от години, създаваха доста неприятна миризма около задната веранда.

Ранен, но не и обезсилен, Ноа беше дошъл заедно с Кас и двамата бяха заобиколили къщата отзад. Те влязоха в къщата с извадени пистолети.

Петкилометровия път от Нънс Лейк дотук не даде на Ноа достатъчно време да проучи добре близначките. Разбра само, че са бивши изпълнителки на еротични танци, вманиачени на тема НЛО, но въпреки това остана доста озадачен. Не от биографиите им, а от въоръжението им.

Не ги беше виждал да стрелят, но по професионалния начин, по който държаха оръжието, веднага оцени уменията им. И беше доволен, че съдбата му е изпратила Кас като партньор.