Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 323

Лейлъни се изправи във фотьойла, понечи да стане — и веднага падна. Силната неприятна миризма на пода я отрезви бързо.

Някой й беше взел шината. Беше само на няколко стъпки от свободата, от флийтууда с извънземни. Момче, куче, амазонки и перспективата за страхотни приключения без зли хора-свине. А сега това. Това очевидно беше дело на доктора на смъртта. Малки птичи черепи, втренчили празните си очни кухини.

* * *

Безполезната натура на Ръката, жалката й зависимост, дълбоката й генетична увреденост сякаш струяха от всеки милиметър на металната шина — както микробите гъмжаха из обществените тоалетни.

Високообразован, Престън знаеше, че нейната безполезност и зависимост са абстрактни качества, които определено не могат да оставят следи по предметите. Знаеше също така, че и генетичната увреденост не е заразна болест. Въпреки това дясната му длан, в която държеше шината, стана лепката от пот. И докато обикаляше из лабиринта в търсене на Мики, той беше обсебен от мисълта, че ужасните клетки на момичето ще бъдат вдишани от него и ще проникнат през предателските пори на кожата му. Имаше време, когато потта не би го притеснила повече от урината, слузта и другите неприятни продукти на човешкия метаболизъм, но в момента, докато дланта му ставаше все по-хлъзгава, антипатията му към момичето прерасна в погнуса, от погнуса — в сляпа омраза, на която един етичен човек като него не би трябвало да се поддава. С всяка следваща стъпка през миризливите недра на лабиринта обаче за него все по-голяма значение придобиваше не това, което знаеше, а това, което чувстваше.

* * *

Все още със завързани ръце, държаща парче стъкло като алебарда пред себе си, Мики тръгна по коридора с гръб към стената от вестници и нащрек и за най-малкия шум. Движеше се тихо като сянка. Беше се научила да се промъква незабелязано още като дете, когато за да избегне срещата с едно от поредните „лоши“ момчета, означаваше да опази честта и достойнството си от нови посегателства. Така тя беше принудена да се превърне в призрак, тих и невидим.

Отказа се да разреже връзките на китките, защото подобна деликатна задача щеше да й отнеме поне пет минути. Трябваше да изпълни мисията си на Свети Георги и да прободе с копието ламята, която се спотайваше някъде наблизо и търсеше плячката си.

Спря се в ъгъла. Следващият коридор се пресичаше с този под прав ъгъл и продължаваше наляво и надясно. Не искаше да се показва и да се остави Мадок да я изненада. Още си спомняше колко потайно и безшумно като лисица беше нахлул в дома на Дженива само преди няколко нощи. Вече нямаше да го подценява.

Правилността на мисленето й веднага беше потвърдена, когато той изруга внезапно. Прецени, че е само на няколко метра от нея, зад левия ъгъл. Стоеше там и се спотайваше, но в изблик на неконтролируем гняв хвърли нещо, което се удари в дървения под, претърколи се и спря на сантиметри от нея: шината за крака на Лейлъни.

Ако дойдеше да вземе стоманената шина, щяха да се окажат лице в лице и тогава единственият начин да оцелее щеше да е да забие светкавично стъклото в окото му. Всеки пропуск, дори само да пореже бузата му или веждата, означаваше, че той ще има предимство над нея заради вързаните й ръце и ще я ликвидира по най-брутален начин.