Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 318

Очевидно сега обаче Дупката се беше наблъскала с толкова много противопоказни химикали, че не помнеше никаква сделка, нито дори как се казва и на кой свят се намира. Подобни състояния при нея се забелязваха рядко по това време на деня. По-често тя изпадаше в тях вечер и тогава той използваше същата домашно приготвена наркоза, за да я укроти, когато думите и употребата на сила не помагаха.

Вдигна марлята от лицето на момичето и я хвърли на пода, вместо да я прибере в плика. То продължи да стене и главата му клюмна назад. Стигнаха до отбивката за фермата на Тилрой.

* * *

Силният вятър продължаваше да блъска вратата на превъста, но никой не излезе да я затвори. Ноа Фаръл изтича от колата си към караваната и влезе предпазливо вътре. Изкачи стъпалата и застана до пътническата седалка отпред. Вслуша се в обкръжаващите го звуци: тропането на вратата и барабаненето на дъжда по металния покрив. Напрегна се да долови други звуци, които да му помогнат да анализира ситуацията.

Един разтегнат диван заемаше по-голямата част от дневната. Лампата на нощното шкафче осветяваше три кукли хавайски танцьорки, двете неподвижни, а третата — поклащаща бедра. Лампата осветяваше и блажено усмихнато лице, нарисувано върху тавана.

Ако не се броеше дневната светлина, която беше толкова слаба, че сякаш стъклото на прозореца беше покрито със сива пепел, единственото допълнително осветление идваше от задната част на караваната през отворената врата на спалнята. Тази светлина беше червена и слаба.

В неделя на обяд, когато си беше тръгнал от дома на Дженива Дейвис, за да проведе едно последно проучване за Мадок и за да подреди куфара си за път, както и тази сутрин по време на полета му от Кьор д’Ален и по време на шофирането му до Нънс Лейк обмисли безброй варианти за решение на проблема в зависимост от различните обстоятелства, с които можеше да се сблъска. Но никой от сценариите не включваше подобно развитие на ситуацията.

Първата му мисъл беше дали да продължи тихо навътре или да съобщи за присъствието си. Реши да действа по втория начин и се провикна:

— Ехо! Има ли някой тук? — Когато не получи отговор, мина покрай дивана и влезе в кухнята. — Видях, че вратата ви зее отворена на дъжда. Помислих си, че нещо ви се е случило.

Още хавайски танцьорки на масата и на кухненския плот.

Хвърли поглед към предната част на превъста. Никой не беше влязъл след него.

Мълниите просветнаха неколкократно и прозорците замигаха като екрани на телевизори. Призрачните сенки сякаш идваха от отвъдното и искаха да влязат в този свят през караваната чрез силата на яростната буря. Удари гръм, който разтресе караваната.

Той продължи напред и отново извика:

— Всичко наред ли е, съседе? Имате ли нужда от помощ?

В банята хавайските танцьорки бяха подредени от двете страни на мивката.

Ноа се поколеба при отворената врата на спалнята. Отново извика, но отговор не последва.

Пристъпи от сенчестата баня към червения блясък, който беше постигнат чрез забулване на лампите с червени блузи.