Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 316

Някои бяха по-малки и по тях имаше дамски лак. Сигурно цялото семейство беше допринасяла в миналото за колекцията, когато заедно с бедния Тилрой бяха живели и други хора. Особеност, датираща от няколко поколения.

Остави кутията настрана и се зае със следващата. Беше прекалено лека. В нея едва ли имаше нещо, което можеше да й помогне.

Коса. Мазни шноли за коса.

Когато отвори капака на третата кутия, усети миризмата на калций, като от раковини. Погледна вътре, моментално извика и изпусна кутията.

Кутията се търколи по пода и от нея се изсипаха дребни бели скелети на шест до осем птици, всичките крехки като захар. Бяха доста дребни — сигурно канарчета или папагалчета. Семейство Тилрой явно е гледало папагалчета и когато някое от тях е умирало, те са почиствали перата и плътта и са запазвали костите, за да… За какво ли? Поради някакви сантиментални причини? Крехките кости изпопадаха и изтракаха по пода, а черепите, не по-големи от череши, отскочиха като захарчета.

Може би прекалено бързо беше отхвърлила мисълта, че е мъртва и че се намира в ада. Това място определено беше играло ролята на пъкъл за Ленард Тилрой и за тези преди него. В кутиите от кафе май нямаше нищо полезно.

В стаята нямаше часовник, но тя все пак чуваше тракането на стрелките. Стрелки, които отброяваха времето до завръщането на Престън Мадок.

* * *

Стиснала прогизналия дневник, Поли стигна до флийтууда, отвори вратата и влезе вътре. Спря се на стълбите и се обърна да окуражи Лейлъни да побърза. Тогава видя, че момичето го няма.

Къртис се показа пред предната част на возилото точно когато Кас, седнала зад волана, запали двигателя.

— Имаме проблем! — извика Поли и хвърли дневника на масата, след което изхвърча отново навън.

Тя огледа мястото, вцепенена от изненада. Не можеше да повярва на очите си. Момичето беше тичало зад нея. Последният път, когато Поли погледна назад, Лейлъни беше на не повече от петнайсет метра зад нея. След пет секунди, когато Поли стигна до караваната, отново се огледа. И, мили Боже, момичето беше изчезнало!

* * *

Чистачките едва смогваха да избърсват стъклото от капчиците, но Ноа умело караше колата и успя да открие място номер шейсет и две сравнително лесно.

Той загледа удивено внушителната каравана на Мадок, гигант, който беше с размерите на крайпътно бистро. Машината се издигаше подобно на ветроходен кораб сред морето и в сравнение с нея маздата на Ноа изглеждаше като нищожна лодчица.

Мислеше да разузнае района и да открие място, от което може да води наблюдение в продължение на петнайсет-двайсет минути, докато не се запознае по-добре със ситуацията. Този план обаче автоматично отпадна, когато видя вратата на превъста широко отворена. Вятърът я блъскаше силно. Дъждът се завираше в кабината и докато Ноа гледаше натам близо минута, никой не излезе да я затвори.

Нещо не беше наред.

* * *

Яките зъби на светкавицата проблеснаха в черното небе и се отразиха в мократа асфалтова настилка на пътя.