Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 11

Ноа продължи да отпива от бирата.

Като стискаше и отпускаше пръстите на дясната си ръка, сякаш имаше проблем със ставите след дълги часове на юмручни удари, пацифистът каза:

— Конгресменът е разумен човек. Като си взел жена му за клиент, ти си се обявил за негов враг. Но той е толкова добър човек, че иска да станете приятели.

— Какъв благороден християнин.

— Хайде да не се обиждаме. — Всеки път, когато биячът на политика стискаше юмрука си, зъбатата паст на татуираната змия сякаш са разтваряше. — Поне погледни това мирно предложение.

Пликът беше сгънат и запечатан. Ноа го разлепи и извади пачка стодоларови банкноти.

— Това тук е най-малко три пъти повече, отколкото струва твоята таратайка. Плюс цената на фотоапарата, който остави на предната седалка.

— И все пак не е цената на навигейтъра.

— Ние няма да се пазарим с теб, Шерлок.

— Не виждам за какво.

— От теб се иска само едно. Изчакваш няколко дни, после казваш на съпругата, че си проследил конгресмена и не си го изпускал от очи, но той си е вадил оная работа от панталоните само когато е трябвало да отиде по нужда.

— Ами това, че е лъгал страната си?

— Не говориш като човек, с когото можеш да се сприятелиш.

— Никога не ми е вървяло с приятелството… но имам желание да опитам.

— Радвам се да го чуя. В интерес на истината, се бях притеснил за тебе. Във филмите частните детективи са толкова честни и неподкупни, че по-скоро биха се оставили да им избият зъбите, отколкото да предадат клиента си.

— Не ходя на кино.

Пацифистът посочи към плика, докато Ноа прибираше в него парите, и каза:

— Не разбираш ли какво е това?

— Отплата.

— Имам предвид плика. Това е плик от самолет, за повръщане. — Усмивката на здравеняка помръкна. — Какво… не си ли виждал такъв преди?

— Никога не пътувам със самолет.

— Конгресменът има добро чувство за хумор.

— Истеричен е.

— Той казва, че парите за него са като повръщано.

— Голям философ е.

— Знаеш ли какво е това, което той притежава и е по-добро от парите?

— Със сигурност не е умът му.

— Властта. Ако разполагаш с достатъчно власт, можеш да накараш дори и най-богатия човек да ти падне на колене.

— Кой е авторът на тази оригинална мисъл? Томас Джеферсън? Ейб Линкълн?

Мъжът погледна отвисоко Ноа и посочи с пръст към него.

— Ти май имаш проблем с гнева си.

— Абсолютно. Проблемът е, че вече не ми остана.

— Това, което ти трябва, е да станеш част от „Приятелския кръг“.

— Звучи ми като фенклуб на някакъв отбор.

— Това е организация, която е основана от конгресмена. В нея той си е изградил име още преди да влезе в политиката, като е помагал на младежи с проблеми и е променял коренно живота им.

— Аз съм на трийсет и три — уточни Ноа.

— Кръгът в момента действа с хора от всички възрасти. И наистина има успех. Разбираш, че сигурно животът поставя милиони въпроси, но отговорът е само един…

— Който ти рекламираш. — Ноа посочи към надписа „ЛЮБОВТА Е ОТГОВОРЪТ“ на тениската на събеседника си.

— Обичай себе си, обичай братята и сестрите си, обичай природата.