Читать «При реките на Вавилон» онлайн - страница 2

Саламех си погледна часовника. Десет минути до края на работното време. Трябваше да го направи сега, преди монтьорите от нощната смяна да завършат опашката. Той взе закачения за гредата график и бързо го прочете. После хвърли поглед през рамо. Един от алжирците долу гледаше към него, после се извърна и продължи да мете пода.

По лицето му струеше пот, макар в хангара да беше студено. Нури избърса челото си с ръкав и се спусна в задната част на отчасти облицования алуминиев корпус. Опашната част представляваше лабиринт от запоени с лазер подпори и извити скоби. Той стъпи върху тръбите над единайсетия резервоар на самолета, приведе се и запълзя назад към недовършеното херметично покритие.

Между пътническото и багажното отделение имаше шестима души. Те повдигаха шперплатовите плоскости на временния под, поставяха изолация, порцеланови плочки и пластмасова облицовка, след което връщаха плоскостите на място. Над корпуса висяха флуоресцентни лампи, ала Саламех не включи тази над опашката. В продължение на няколко минути той остана приклекнал в сумрака на опашната част.

Накрая Нури Саламех се прокашля и повика:

— Инспектор Лавал.

Висок французин се извърна от аварийния изход, който разглеждаше, и закрачи към високата до гърдите стена. Позна алжиреца и се усмихна.

— Саламех. Защо се криеш като плъх в мрака?

Нури се насили да отговори на усмивката му и му подаде графика.

— Готово е за затваряне, нали?

Анри Лавал се наведе над преградата, насочи мощното си фенерче към заострената опашна част и бегло я огледа. С другата си ръка взе графика от арабина и бързо прелисти страниците. Човек не можеше да има вяра на тези алжирци. После повторно прочете графика. Всеки инспектор поставяше свой собствен знак. Проверките на електрическата, хидравличната и зарядната система бяха завършени. Неговата също.

— Да. Всичко е готово — отвърна той.

— И електрическата система ли? — попита Саламех.

— Да. Да. Отлично си се справил. Готово е. Може да се затваря. — Лавал му върна графика, пожела му лека нощ и си тръгна.

— Благодаря ви, инспекторе. — Нури закачи графика на колана си и предпазливо се запромъква под опорните греди. След няколко секунди скришом хвърли поглед през рамо. Инспектор Лавал го нямаше. Шестимата работници в корпуса събраха инструментите си и се спуснаха по скелето. Някой изключи повечето работни лампи в пътническото отделение и в опашната част стана още по-тъмно.

Нури Саламех насочи фенерчето си към кухата опашка, бавно се заизкачва по опорите, стигна почти до самия край на самолета и извади от страничния си джоб черна кутия, не по-голяма от пакет цигари. Устройството имаше метална плочка с фалшив идентификационен номер SFNEA#CD-3265-21.

От друг джоб взе тубичка лепило, изстиска малко върху алуминиевата облицовка, силно притисна кутията към корпуса на самолета и я подържа няколко секунди. После изтегли от единия й край антена и я завъртя така, че да не се допира до металната стена на опашката.