Читать «При реките на Вавилон» онлайн

Нелсън Демил

Annotation

„Героизъм, безумие, секс, варварство… Великолепно!“ „Бостън Глоуб“

Нелсън Демил

Първа книга

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

Втора книга

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

Трета книга

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

Епилог

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

45

46

47

48

Нелсън Демил

При реките на Вавилон

Тази книга се посвещава на Бърнард Гайс, който рискува, на жена ми Елен, която пое още по-голям риск, и на моите родители, които нямаха избор.

„Нашата борба едва започва. Най-ужасното все още предстои. Европа и Америка трябва да знаят, че няма да настъпи мир… Не ни плаши опасността да предизвикаме трета световна война. Светът ни използва и ни забрави. Време е да разберат, че съществуваме. Ще продължаваме да се борим на каквато и да е цена. Без нашето съгласие другите араби не могат да постигнат нищо. А ние никога няма да се съгласим на мирно споразумение. Ние сме жокерът в колодата.“

Д-р Джордж Хабаш1, лидер на Народния фронт за освобождение на Палестина

„Ние евреите просто отказваме да изчезнем. Колкото и могъщи, жестоки и безмилостни да са нашите врагове, ние съществуваме. Милиони жертви, живи погребани или изгорени — ала никой не е успявал да пречупи духа на еврейския народ.“

Голда Меир2 пред Втората конференция за положението на съветските евреи, Брюксел, 19 февруари 1976 г.

Благодаря на капитан Томас Блок за безценната му техническа помощ, на Бърнард Гайс, неговия екип от „Бърнард Гайс Асошиейтс“ и особено на Джудит Шафран и Джеси Кроуфорд за изключителните им е редакторски напътствия.

Франция: Сен Назар

Нури Саламех, помощник-електромонтьор, отново потупа издутите джобове на белия си гащеризон. Стоеше леко приведен сред гигантския самолетен завод, неуверен в следващата си стъпка. Другите френскоговорящи емигранти от Алжир около него сякаш се движеха с нереална мудност в очакване на звънеца, който щеше да обяви края на работната им смяна.

Лъчите на късното следобедно слънце се процеждаха на прашни снопове през високите колкото шестетажна сграда прозорци и изпълваха студеното помещение с мека златиста светлина.

Навън се включваха лампите на летището. Ято металически сини „Миражи“ летеше над пистата във V-образно формирование. Пристигаха автобусите, които щяха да откарат работниците от завода в Сен Назар.

Флуоресцентните тръби на тавана внезапно заблестяха и сепнаха алжиреца. Той бързо се огледа. Поне един от сънародниците му избягваше да срещне очите му. Саламех знаеше, че съдбата му вече не е в неговите ръце, нито в ръцете на Аллах.

Той се понесе на крилете на надеждата и се издигна от бездните на отчаянието към най-опасните върхове на свръхувереността — древният порок на арабите. Саламех енергично закрачи по бетонния под.

Пред него се извисяваше металното скеле на огромния „Конкорд“. Над самолета се издигаха стоманените греди на крана. По-голямата част от корпуса все още липсваше и работниците пълзяха по дългото тяло като мравки по полуизяден труп на водно конче.

Алжирецът се изкачи по стълбата на горната платформа и се покатери по гредата, която минаваше покрай основата на дванайсетметровата опашка. На една от небоядисаните алуминиеви плочки беше написан производственият номер: 4X-LPN.