Читать «Състояние на страх» онлайн - страница 274

8

К. Ландси и колектив, 2000, „Доколко успяхме да предскажем силния Ел Ниньо от 1997 — 98?“ Бюлетин на американското метеорологично общество 81: 2107 — 19. „… следва да не се предоверяваме в изследването на глобалното затопляне, предвид на неспособността ни да предскажем Ел Ниньо… успехите в прогнозирането на това явление са преувеличени (понякога драстично) и погрешно прилагани в други области“. — Б.а.

9

Р. Бьом, „Градското влияние върху дългосрочните температурни промени — изследване на град Виена, Австрия“, Климатични промени 38 (1998): 113–1128. Иън Г. Маккендри, „Приложна климатология“, Прогресът във физическата география 27, 4 (2003): 597 — 606. „Основаващите се на броя на населението корекции на температурата в САЩ вероятно подценяват градския ефект“. — Б.а.

10

Л. Чен и колектив, 2003, „Характеристики на ефекта на топлинния остров в Шанхай и вероятните му механизми“, Новости в атмосферните науки 20: 991–1001. — Б.а.

11

Д. Р. Щрьоткер, „Сателитно измерен растеж на градския топлинен остров на Хюстън, Тексас“, Перспективи на околната среда 85 (2003): 282–289. „Между 1987 и 1991 средната нощна приземна температура на топлинния остров на Хюстън се е увеличила с 0,82 градуса по Целзий, при допустима грешка от 0,1 градуса по Целзий“. — Б.а.

12

И. Чои, Х.-Ъ. Юнг, К.-И. Нам и У.-Т. Куон, „Корекцията на градския ефект при измерване на средната приземна температура в Южна Корея, 1968–99“, Международен журнал по климатология 23 (2003): 577–91. — Б.а.

13

http&//news.bbc.co.uk/l/hi/in_depth/sci_tech/2002/leicester_2002/2253636.stm. Сайтът на ВВС не дава отпратки към научни доклади относно покачването на температурата с осем градуса. — Б.а.

14

Населението на Лос Анжелис е 14 531 000; на Бъркли — 6 250 000; на Ню Йорк — 19 345 000. — Б.а.

15

Южен полюс, Мауна Лоа: К. Д. Кийлинг, Т. П. Уорф и Групата за изследване на въглеродния двуокис, Институт по океанография „Скрипс“, Калифорнийски университет, Кал. 02093, САЩ; Сейшелски острови: Томас Дж. Конуей, Питъртанс, Дий С. Уотърман, Национално управление на океаните и атмосферата, Лаборатории по наблюдение и диагностика на климата, 325 Бродуей, Воулдър, Колорадо 80303. Виж http://cdiac.e8d.ornl.gov/trende/co2/content8.htm

16

За резюме виж Иън Г. Маккендри, 2003, „Приложна климатография“, Прогресът във физическата география 27, 4:597–606. „Последните изследвания сочат, че опитите да бъде отстранен «урбанистичният ефект» от дългосрочните климатични записи (и следователно да се определи реалният размер на парниковия ефект), изглежда, са твърде неадекватни“. — Б.а.

17

Алстън Чейс „В тъмната гора“, стр. 157. Виж също стр 404 — Б.а.

18

Фред Пиърс, „Африканците се връщат към земята по стъпките на растителността, която надвива пустинята“, Ню Сайънтист 175, 21 септември 2002, стр. 4–5. „Африканските пустини са в отстъпление… Анализът на сателитни снимки… показва, че дюните в района Сахел се отдръпват… Растителността си пробива път сред пясъците в дъга, широка… 6000 километра… Учените твърдят, че този процес е започнал от средата на осемдесетте, макар в по-голямата си част да е останал незабелязан“. — Б.а.