Читать «Състояние на страх» онлайн - страница 277

36

Някои оценки сочат трийсет милиона починали. — Б.а.

37

Пълна дискусия върху ДДТ във Вилдавски, 1994, стр. 56–80. — Б.а.

38

Комисията Суийни, 26 април 1972, „ДДТ не представлява канцерогенна заплаха за човека“. Ракълшос го забрани два месеца по-късно с думите, че ДДТ „представлява канцерогенен риск“ за човека. Той никога не е чел доклада „Суийни“. — Б.а.

39

Хейес, 1969 — Б.а.

40

Джон Ноубъл Уилфърд, „Смърт от наследника на ДДТ поражда тревога“, „Ню Йорк Таймс“, 21 август 1970, стр. 1; Вилдавски, 1996, стр. 73. — Б.а.

41

Отпратки към съдебните дела в Санстейн, стр.200–1. — Б.а.

42

Виж изследването на Харвардския център за анализ на риска: Тенгс и колектив, 1995. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 338. Той заключава: „Когато игнорираме цената на нашите природозащитни решения… в други области… ние всъщност извършваме статистическо убийство“. Той оценява смъртните случаи, които са можели да се избегнат, на 60 000 годишно само за Съединените щати. — Б.а.

43

Уилям Аренс, „Митът за човекоядците“. — Б.а.

44

Канибализъм в американския югозапад: http://www.nature.com/nature/fow/ 000907.html; Ричард А. Марлар, Ленард Л. Банкс, Брайън Р. Билмън, Патриша M. Ламбърт и Дженифър Марлар, „Биохимични доказателства за канибализъм в праисторическо поселище в югозападно Колорадо“, „Нейчър“ 407, 74078 (7 септември 2000). Сред келтите в Англия: http://www.bris.ас.uk./Depts/ Info-Office/news/archive/cannibal.htm. Сред неандерталците: http:// news.bbc.co.uk/l/hi/sci/tech/462048.stm. По същия въпрос: Джаред М. Даймънд, „Археологията, какво се знае за канибализма“ („Неоспорими доказателства за канибализъм са били открити на място, датиращо отпреди деветстотин години в югозападните Съединени щати. Защо ужасените критици отричат, че за много общества канибализмът е бил нещо приемливо?“) — Б.а.