Читать «Състояние на страх» онлайн - страница 17
Майкъл Крайтън
На екрана се появи списък.
— От голяма група сайтове и дискусионни групи нашите системни програмисти отделиха сериозните дайвъри, групирани около следните тематични категории:
— Впечатляващ, макар и мистериозен списък — каза Хитоми. — Ние обаче разполагаме с филтри, които идентифицират потребителите с професионални познания. Това са хора, които атакуват защитните системи, залагат троянски коне, диви паяци и всякакви други вируси. Много от тях търсят списъци с номера на кредитни карти. Но не всички.
Пръстите му заиграха по клавиатурата на малкия компютър и образите се промениха.
— Добавихме всяка от тези теми във вторичната си защитна мрежа, като ги направихме допълнително лепкави; накрая включихме намеци за предстояща изследователска информация под формата на електронна кореспонденция между учени от Австралия, Германия, Канада и Русия. Тълпата не закъсня, оставаше ни само да следим трафика. Накрая отделихме една сложна връзка — Торонто, Чикаго, Ан Арбър, Монреал — която се простира и на двата американски бряга, също в Англия, Франция и Германия. Касае се за сериозна алфа-екстремистка група. Твърде е възможно вече да са убили един учен в Париж. Чакаме нова информация във връзка с това. Само че френските власти понякога са… бавни.
— И какъв е в момента делта-клетъчният трафик? — попита Кенър.
— Клетъчният трафик се увеличава. Имейлите са кодирани. Ясно е, че имаме проект в движение — глобален по мащаб, изключително сложен и също толкова скъп.
— Но не знаем какъв е.
— Засега да.
— Тогава най-добре проследете парите.
— Правим го. Навсякъде. — Хитоми се усмихна криво. — Само въпрос на време е кога някоя от онези рибки ще налапа въдицата.
ВАНКУВЪР
Вторник, 8 юни
16:55
Нат Деймън подписа документа със замах.
— Досега не ме бяха карали да подписвам декларация за неразкриване на информация.
— Което е изненадващо — каза мъжът с лъскавия костюм и прибра документа. — Всъщност това е стандартна процедура. Не искаме информация за собствеността ни да бъде достъпна за всеки. — Той беше адвокат, придружаващ клиента си, а клиентът беше брадат мъж с очила, облечен с дънки и работна риза. Брадатият каза, че бил нефтен геолог, и Деймън му повярва. Определено приличаше на другите нефтени геолози, с които си бе имал работа.
