Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 7

Татко усети, че нещо се е променило, но нямаше представа как да оправи нещата. Всъщност, опита по единствения познат му начин, единствения, познат и на неговия баща. Говореше за монети — само този разговор му се удаваше с лекота — и продължаваше да ми прави закуски и вечери, но въпреки усилията му отчуждението между нас растеше. В същото време аз се отдръпнах от старите си приятели. Те се разделиха на групи според това кой какъв филм беше гледал или щеше да гледа и кой каква модерна блузка си е купил, а аз останах да гледам отстрани. И в един момент си казах: майната им! В гимназията имаше място за всички и аз неусетно се озовах в групата на лошите момчета, на тези, на които не им пукаше за нищо. Това ми даваше възможност и на мен да не ми пука за нищо. Започнах да бягам от часове, да пуша и бях временно отстранен от училище заради три случая на побой.

Зарязах и спорта. До втори курс бях в отборите по футбол, баскетбол и лека атлетика. Понякога татко ме питаше как върви спортът, но навлезех ли в подробности, започваше да се поти и беше ясно, че не разбира нищо от тая работа. Никога в живота си не бе спортувал и докато все още играех, се яви на един-единствен баскетболен мач. Седна на скамейките — странен плешив човечец с износено спортно яке и грозни ярки чорапи. Въпреки че не беше дебел, панталоните пристягаха талията му така, че изглеждаше бременен в третия месец и аз усетих, че не искам да имам нищо общо с него.

Засрамих се от вида му и след мача се скатах, за да не ни видят заедно. Не се гордея с постъпката си, но това е самата истина.

С времето нещата ставаха все по-лоши. През последната година в гимназията моят бунт достигна връхната си точка. Успехът ми спадна рязко, повече заради мързела и липсата на интерес, отколкото от тъпоумие (така ми се ще да мисля), и татко неведнъж ме засичаше да се шляя из улиците в пиянска компания. Веднъж, след един купон, където алкохолът и наркотиците се лееха като вода, ме прибраха вкъщи с полиция и когато татко ме смъмри, аз му креснах да си гледа работата и се изнесох за две седмици при един приятел. Не каза нищо, когато се върнах. На сутринта бърканите яйца, беконът и филийките бяха на масата както обикновено. Едва успях да се дипломирам и подозирам, че учителите ми позволиха да завърша само защото не искаха повече да им се мотая пред очите. Знам, че татко се безпокоеше и на няколко пъти по своя си срамежлив начин засегна темата за колежа, но аз не исках и да чуя. Исках работа, исках кола, исках всички материални блага, от които бях лишен в продължение на цели осемнайсет години.

Но не си направих труд да го информирам за решението си до края на лятото, когато той най-сетне разбра, че не съм подал документи никъде, дори и за професионално училище. Затвори се в бърлогата си и на сутринта ядохме яйцата и бекона в пълно мълчание. По-късно вечерта в опит да запълни празнината между нас, се опита да ме въвлече в поредния разговор за монети.