Читать «Врата към небето» онлайн - страница 2

Беше изминал вече половината път до целта. Естествено, продължаваше да се занимава със спорт и учение, но вече имаше време да се огледа около себе си и да види какво правят другите. Имаше чувството, че едва ли не само той продължава да живее. Като погледнеше как живеят състудентите му от другите факултети, обхващаше го съжаление и отново виждаше собственото си положение с други очи.

Веднъж срещна на улицата свой съученик от горните класове. Той вече се беше оженил за приятелката си от училището и дори им се бе родило дете.

— Ти не си ли помислял, че ти е време да имаш деца?

— Не, мисля, че има още време.

— Сега в университета ли си?

— Да. А ти?

— Не. Не можах да вляза. Като завърших училището, направих малки балони, които едва се издигаха на повече от три метра. Показах ги на чичо си и той реши, че можем да ги произвеждаме заедно в неговата фирма. Сега там съм началник на отдел. Децата обичат да играят с тези балони.

След като поприказваха малко и се разделиха, той се чувствуваше окрилен. Мислеше си за своя приятел от ученическите години, за интересните балони, които беше изобретил. Смяташе, че не е никак лошо и да имаш пари. Но самият той се готвеше да полети в Космоса, а космическите кораби бяха нещо много по-различно от малките балони, които се издигаха на три метра височина. Колко малко е необходимо на човек да бъде щастлив! — мислеше си.

Наближаваха абсолвентските тържества. В университета беше организирана вечер на най-добрите дипломни работи. Бяха подбрали най-добрите студенти от всички факултети. Той седеше в голямата зала и слушаше. Всички учебни дисциплини бяха свързани с работата на космическите изследователи. От друга страна, благодарение на материалите за изследване, които космонавтите донасяха от космическото пространство, тези учебни дисциплини се развиваха и обогатяваха. Той беше на седмото небе от щастие.

Последният, който застана на трибуната, беше абсолвент от Машиностроителния факултет. Струваше му се, че отнякъде го познава по лице. Като прегледа програмата и видя името му, се сети, че бяха съученици в средните класове. По физкултура беше много слаб, сега си спомни добре. Даже когато в първи курс той заемаше първо място по спортните оценки, съученикът му беше на последното място. „Аз сега ще управлявам ракетите — мислеше си той, — а той ще ги строи.“ Като си помисли човек какво голямо разстояние имаше между тях двамата само заради физическите му способности. Но какво да се прави, всеки си има съдба, и той се радваше, че беше любимец на съдбата. Но беше положил толкова усилия!

Беше се замислил и не слушаше внимателно какво съобщаваха. А студентът, който стоеше на трибуната, казваше: „Накрая искам да представя на вашето внимание основният извод от моята дипломна работа.“ Той чу само думата „изводи“ и погледна към оратора, който продължаваше: