Читать «Врата към небето» онлайн

Още от малък желаеше да стане космонавт. И той като всички мечтаеше да полети в Космоса. Към луната, към огнените звезди, към малките планети. Ако не можеше да полети толкова надалеко в космическото пространство, то поне да погледне как изглежда Земята отгоре. Да станеш космонавт обаче не беше проста работа. За да можеш да управляваш космически кораб, беше необходимо да имаш добре развити умствени способности и здрава нервна система. Имаше хора, които притежаваха и двете качества едновременно, но бяха малко на брой. Само такива хора, след като преминеха съответната подготовка, можеха да бъдат изпращани в Космоса. Те представляваха нещо като привилегирована класа. Тук нямаше място за богаташи или за хора с връзки. Положението на тези избраници се създаваше само благодарение на техните лични качества, затова те печелеха много повече уважение, отколкото завист.

Нямаше ученик в началното училище, който поне малко да не мечтаеше да стане космонавт. Всички момчета и по-голяма част от момичетата мислеха за това. Но с течение на времето, когато все повече и повече опознаваха света, техният брой постепенно намаляваше.

В първи курс на средното училище зае първо място в спортния клуб. Тогава повярва в собствените си сили и това коренно преобрази начина му на живот. До късно вечер се упражняваше на уреди, всеки ден вдигаше тежести. Искаше да стане толкова силен, че и най-добрите му съученици да не могат да го побеждават в спортните състезания. Щом се върнеше вкъщи, подготвяше усърдно уроците си. Беше решил да получава по-високи оценки и от тези, които се занимаваха само с учение. В името на това пожертвува всички останали развлечения. Каквото и да става, той трябваше на всяка цена да лети с космически кораб. Дори не мислеше защо му беше необходимо това. Може би искаше да докаже на себе си, че превъзхожда другите. Но засега поне не мислеше по този въпрос. Космическите кораби! Космическите кораби! С цялата си душа се бе устремил към тях.

Това продължи и когато стигна до горните класове. Много от неговите съученици вече излизаха с момичета. Сред приятелите му имаше и такива, които започнаха да пушат цигари, други вече пиеха алкохолни напитки. Той не поглеждаше към момичетата, цигарите и алкохола, защото смяташе, че е вредно за космонавта. Другите нямаха намерение да летят с космически кораби и затова можеха да се отдават на тези удоволствия. Горките! Той беше изпълнен със съжаление към тях.

Неговите родители бяха обикновени хора и започнаха да се безпокоят за сина си. Когато беше по-малък, се радваха, че вечер не закъснява, но това, че сега не отиваше дори на едно кино, сериозно ги тревожеше. Като му заговореха за това, той винаги отговаряше: „Аз не съм като другите, оставете ме на мира.“ Те му вярваха, пък и като всички родители не можеха да направят нищо друго, освен да гледат отстрани и да чакат.

В университета имаше дисциплини, свързани с космонавтиката. За тези дисциплини кандидатствуваха около три пъти повече младежи за едно място, при това добре подбрани. За да запишеш тези специалности, трябва да покажеш много добри резултати. Изпреварвайки другите кандидати, той записа желаната специалност и сега искаше да докаже, че наистина заслужено е бил приет. Занимаваше се преди всичко с науките, но не занемаряваше и физическата си подготовка. Продължаваше да работи със същото напрежение.