Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 99
Джейн Ан Кренц
— Имам известни връзки, с които може да се уреди въпросът, ако проявиш разум — отвърна Балард. Той вдигна брадичка в открито предизвикателство. — Но това май е невъзможно за някого от рода Стокбридж, нали?
— Искаш ли малко разум? С радост ще ти дам.
Кайл започна да сваля официалното си сако. Той се усмихваше с мрачно предизвикателство. Балард също започна да сваля сакото си.
— О, не, недейте — каза Ребека, носеща се през тълпата с огнен поглед. — Няма да разваляте сватбата ми с тъпата си кавга.
— Глен, никога няма да ти простя, ако не прекратиш веднага тази глупост — каза енергично Дарла. Тя бе на една крачка зад Ребека.
— Не се безпокой, скъпа. Няма да трае дълго — заяви Глен. — Освен това Стокбридж предизвика скандала. Спомни си какво направи на нашата сватба.
— Оставям на теб, Балард, да осветлиш тази стара история — отбеляза Кайл.
— Престанете и двамата! — Ребека се изправи пред Кайл.
— Глен — процеди през зъби Дарла, когато стигна до мъжа си — ще трябва да минеш през мен и детето, за да стигнеш до Кайл.
— Махни се от пътя ми, Беки — настоя Кайл.
— Стига, Дарла, ще трае само няколко минути — уговаряше я Глен.
— С Дарла сме готови да останем тук цяла нощ — каза непринудено Ребека. — Но ако питате мен, бих правила други неща през първата си брачна нощ. А ти, Кайл?
Тя се вдигна на пръсти, сложи ръце на раменете на мъжа си и го целуна бавно и с любов.
Обтегнатите мускули на Кайл веднага се отпуснаха. Устните му жадно се отвориха и езикът му потърси нейния. Ръцете му се увиха около талията й.
— Да, скъпа, — изръмжа той — мога да се сетя за много други неща, които да върша тази нощ, освен да поваля Балард на земята. Какво ще кажеш — да отидем да ги направим?
Тълпата одобрително изрева. Глен извика силно зад Ребека:
— Май не си вече толкова забавен, колкото преди, Стокбридж. Променил си се.
Кайл вдигна глава и погледна стария си враг. Балард, прегърнал усмихнатата Дарла, му се хилеше.
— Щастлив съм — заяви Кайл.
Епилог
Девет месеца по-късно на бял свят се появи наследничката на Стокбридж, която обяви появата си със силен врясък, недвусмислено демонстриращ родовата й принадлежност. Лошият нрав не беше единственото нещо, което се предаваше от поколение на поколение. Бебето имаше същите зелени очи като Кайл.
Нарекоха го Ана Мелинда.
— Направо не мога да повярвам — възкликна Глен Балард, когато двамата с Дарла пристигнаха в дома на семейство Стокбридж, да поздравят новия член на семейството. — Момиче! След толкова поколения, най-накрая някой от това семейство да прояви достатъчно здрав разум и да роди момиче.
Кайл държеше своята дъщеря и още малко щеше да се пръсне от гордост. Усмивката му бе широка почти колкото небето над Колорадо.
— Дяволски си прав — отговори той. — А и ще ти кажа още нещо, Балард. — Помни ми думата, моята дъщеря ще върти на пръста си вашия син.
— Май за първи път ще се окажеш прав — засмя се Глен. — Досега никой от семейство Балард не си е имал работа с жена от рода Стокбридж. Ще ми бъде интересно да видя какво ще стане.