Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 2

Чувстваше се като хищник, разяждан от неутолим глад. Усещаше, че този глад го прави уязвим. Трябваше да бъде изключително предпазлив. Цели два месеца бе играл безразсъдна игра с тази жена, която го вълнуваше така, както никоя друга. Ребека не беше зашеметяваща красавица. Нито пък екзотична омайваща сирена, примамваща мъжете с някаква завладяваща магия. Тя беше просто Ребека и работеше при него. От два месеца бе във „Флеминг Лък Ентърпрайзис“, но там вече се усещаше строгият й стил. Страхотно организирана, трудолюбива и интелигентна, Ребека коренно промени някои неща. Просто имаше нюх към управлението. Като главен секретар на Кайл, Ребека се бе намесила във всичко — от ежедневните му задължения до начина, по който пощальонът доставяше пощата.

И най-важното, което засягаше служителите, Ребека можеше да се справя с шефа. За избухливия характер на Кайл се носеха легенди, но пред Ребека той никога не избухваше. Никога. Вярно е, че често спореше с нея, понякога нетърпеливо мърмореше, когато беше недоволен, правеше хапливи забележки, щом тя дръзнеше да наруши широките граници, които той щедро й бе предоставил. Но никога не избухваше. Не и по начина, по който правеше това пред останалите простосмъртни.

Кайл знаеше, че я наричат Дамата с вълшебната пръчица. Представата за този образ го забавляваше, но в него имаше и известна доза истина. Когато той направо бълваше огън и никой не смееше да припари в кабинета му, Ребека спокойно влизаше в леговището на дракона и после най-невъзмутимо излизаше оттам.

В края на първата й работна седмица той се чудеше в какво се беше забъркал. Ребека нахълта в неговия кабинет с неизменния клипборд в ръка и обяви, че поставя началото на ежеседмични съвещания. Предлагаше да се провеждат всеки петък сутринта и че на тях трябва да се гледа като на средство за управление.

— Вашите методи за управление са варварски — заяви тя. — Разбирам, че прямият ви подход привлича определен тип клиенти, които държат на прямотата и на честността. Но е редно, подходът ви към собствените служители да бъде малко по-различен.

— Не трябва ли да бъда честен към клиентите си?

— Би трябвало да се отнасяте дипломатично към служителите си.

— Дипломатичността, госпожице Уейд, не е от силните черти на моя характер.

— В такъв случай, ще се наложи да поработите върху този елемент от вашия стил на ръководство, нали господин Стокбридж? — отвърна тя с пленителна усмивка. — И докато се занимавате с това, ще поработите и върху техниката на управление. Време е, да се научите да гласувате доверие на подчинените си.