Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 5

Джейн Ан Кренц

— Напоследък хората започнаха да разчитат на теб да ме успокояваш, когато се каня да крещя. Бързо се ориентираха, нали? Само от два месеца си при мен като главен секретар и вече всички — от секретарката ми до портиера разчитат на теб да поддържаш щастието и спокойствието ми. Избрали са те за главен успокоител на свирепия звяр.

— Глупости.

Кайл сви рамене и отпи глътка уиски.

— Не, не са глупости. Виждал съм как някои, преди да влязат в кабинета ми, се съветват с теб, за да разберат в какво настроение съм. И съм напълно наясно, че колкото по-плахи са тези, които те молят да се намесиш в отношенията им с мен, толкова по-рядко ще идват при мен, когато нещо не е наред.

Ребека се намръщи. Последната забележка беше много близо до истината. Неведнъж я бяха молили от името на един нервен мениджър от среден ранг да укротява нрава на шефа си.

— Не знам защо всички мислят, че към теб имам специален подход. Истината е, че ти наистина си склонен да крещиш. Извинявай, искам да кажа — рядко, но в края на краищата си доста поносим.

Кайл отправи към нея поглед, изразяващ нещо средно между силна изненада и весело настроение.

— В този салон има хора, които ще припаднат от смях, ако чуят това, което каза.

— Защо? — попита тя. Напоследък имаше чувството, че за нея се разпространява някакъв виц. Такъв, за който всички във „Флеминг Лък“ с изключение на самата нея знаеха къде е жилото.

— Нека да приемем, че имам репутация на труден човек.

— Повечето мъже в твоето положение обикновено са трудни — изфилософства Ребека. — Но това, че си шеф, естествено, не извинява грубостта и неделикатното ти поведение — прибави твърдо тя.

— Ще го имам предвид. Много благодаря за лекцията за добрите маниери, госпожице.

По крайчеца на твърдите устни на Кайл се долавяше лека ирония. Ребека се поколеба за момент и после се престраши.

— Е? — каза леко предизвикателно тя.

Кайл я погледна.

— Какво „Е“?

— Защо всички смятат, че имам някакъв магически подход към теб? Толкова труден ли си бил, преди да постъпя във „Флеминг Лък“?

Кайл размисли за момент.

— Ричардсън от „Личен състав“ има дипломатично обяснение на това. Според него ти си внесла цивилизован подход във „Флеминг Лък“.

Ребека бавно се усмихна, усещайки как я облива топлина.

— Приятно ми е да го чуя. Не мога да кажа, че това е традиционна оценка за служител, но е много очарователна. Надявам се да бъде записана в досието ми.

— Някои други по не толкова дипломатичен начин изразяват магическия ти подход към мен — продължи много внимателно Кайл.

Усмивката на Ребека изчезна. Тя срещна погледа му и усети внезапна тревога.

— Какво казват някои други?

— Че причината толкова лесно да ме въртиш около малкия си пръст, е, че спиш с мен.

Ребека за малко не изпусна чашата с вино. За момент изобщо не можеше да разсъждава. Бе шокирана. Сякаш Кайл бе прочел мислите й и бе разкрил съкровените й мечти. Както и очевидно всички от персонала. Тя направи усилие да възвърне самообладанието си.

— Не — прошепна Ребека, озадачена от намека. Ако хората си мислеха такива неща, тя беше в ужасно положение. Единственият изход бе да напусне „Флеминг Лък Ентърпрайзис“. — Не — повтори тя отчаяна. — Защо ще говорят такива неща? Ние не сме. Искам да кажа, че ние дори не излизаме, камо ли да става въпрос за нещо повече. Не разбирам. Не е редно. Не може да говорят такова нещо. Нямат никакво основание. Отношенията ни са изцяло професионални. Как смее някои да намеква…? — Тя се обърка и прекъсна.