Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 17

Тя го погледна притеснено, като прехапа долната си устна с малките си бели зъби.

— Много ще ни бъде трудно да държим нашата… връзка в тайна. Ако се преместя при теб, това ще бъде невъзможно.

Гневът застрашаваше да експлодира в нещо по-неконтролируемо. Кайл полагаше усилия, за да контролира емоциите си. Той сграбчи Ребека за раменете, като внимателно, но твърдо я прикова към леглото.

— Хайде да си изясним нещо. Нямам и намерение да се опитвам да държа връзката ни в тайна. За Бога, искам целият свят да знае за нея! Колкото до тази нощ, ти си изцяло моя.

— Бъди разумен — каза отчаяно тя. — Увлеченията на служебното място винаги се оказват нелепи.

— По дяволите, недей да омаловажаваш това, което стана между нас, като го определяш като увлечение на служебно място. Искам да живееш с мен. Искам да споделиш дома ми и живота ми. И искам всички, включително целият ми персонал на „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ да знае това.

— Хората ще говорят.

— По дяволите! Те вече говорят. Казах ти го. Нека поне да има причини за това.

— Лесно ти е да го кажеш.

— Ако се притесняваш, да не би да станеш обект на клюки, успокой се — отвърна сдържано той. — Ще уволня всеки, който си позволи да приказва не това, което трябва. След като покажа вратата на няколко клюкари, няма да има за какво да се тревожиш.

Устните й трепнаха в лека усмивка.

— Ти си невероятно арогантен. Винаги ли получаваш това, което искаш?

Той втренчи поглед в нея, без да знае как да й отговори.

— Не — каза най-после той, без да даде повече обяснения.

Лицето й помръкна. Очите й се оживиха от силно любопитство.

— Какво си искал и не си получил? — попита нежно тя.

За момент той съжали, че импулсивно й бе отговорил честно.

— Няма значение. Не е важно. Престани да се опитваш да променяш темата.

Трябваше да внимава с тази жена. Ребека беше много прозорлива. Започваше прекалено добре да го опознава. В службата вече можеше да предусеща настроенията му и да предугажда желанията му. Ако не внимаваше, тя щеше още по-добре да проникне в него. Беше рисковано да я допуска твърде много до себе си — осъзна внезапно той.

Но рискът си заслужаваше — реши Кайл. Беше готов да се прости с всякаква предпазливост, ако това беше условието Ребека да заеме твърдо място в неговия живот. В тази рискована връзка щеше да разчита на късмета на рода Стокбридж.

— Беки…

— Ще помисля, Кайл — каза бавно Ребека.

— Не съм съгласен — заяви той. — Ако те оставя да размишляваш дали да се преместиш при мен, ще се откажеш. Ти си твърдоглава като мен. Кажи „да“, Ребека. Кажи го сега. Тази нощ. Аз ще се справя с всичко, което възникне в службата.

— Можеш ли да се справиш с всичко, което възникне там? — попита тя, изпълнена със съмнение.

— Разбира се, че мога — избухна леко Кайл. — Аз съм шефът!

— О, да — каза Ребека с подигравателно изненадано изражение. — Непрекъснато забравям.