Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 16

Всичко свърши и Ребека осъзна, че стените на личния й свят, някога внимателно изграждан, бяха завинаги разрушени. Вече за нея нищо нямаше да бъде както преди. В цивилизования й свят бе нахлул елемент на дивото. Тя знаеше, че Кайл Стокбридж бе мъжът, когото бе очаквала.

Доста време мина, преди Кайл да събере сили да се откъсне от мекото топло тяло на Ребека. С въздишка на доволство той се обърна по гръб и я притегли към себе си. Може би сега трябваше да й каже всичко, но не можеше да се накани. Реши, че не е най-подходящия момент за начало на дълъг обяснителен разговор. Скоро щеше да настъпи утрото. Тогава бе по-удобно да й каже, това, което трябва. Точно сега искаше да се наслаждава на последствията от случилото се преди малко.

Бъдещето, на което вече можеше да отдели внимание, изглеждаше светло и обещаващо. Направо беше невероятно колко по-ясно можеше да мисли сега, когато временно бе задоволил непреодолимото желание, трупало се у него през последните няколко седмици.

— Кайл?

— Хм? — прозина се блажено той.

— За какво мислиш?

— Че ти си най-хубавото нещо, което се случи в живота ми от много време — призна си честно Кайл.

Ребека се усмихна в тъмнината и се сгуши още по-близо до него.

— Радвам се. Тъкмо си мислех нещо подобно за теб.

Той се засмя, доволен от признанието.

— Добре. Тогава няма да ми дадеш мира, ако ти кажа какво ще стане след това.

Тя притихна.

— И какво ще стане след това?

Кайл се подпря на лакът и погледна въпросителното й изражение. Ребека изглеждаше токова мила и сладостно чувствена с тъмната си коса, която се бе разрошила върху раменете й. От края на чаршафа леко се показваше зърното на една от гърдите й. Той почувства леката вълна на желание, която премина през тялото й, и блажено й се наслади.

— Искам да дойдеш да живееш при мен — каза нежно той, като повдигна глава, за да види реакцията й. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Очите й се разшириха от учудване, но тя за известно време не отговори. Кайл се намръщи, осъзнавайки, че Ребека не подскочи от радост, когато чу предложението му.

— Е? — подсети я енергично той.

— Кайл, не знам дали предложението ти е уместно — промълви най-после тя.

За момент го обхвана яд. И през ум не му беше минавало, че тя може и да му откаже, особено след като така изцяло му се бе отдала.

— Какво означава това? — попита той, като полагаше усилие да се овладее да не избухне. Беше си обещал никога да не избухва пред Ребека. — Поне два пъти в продължение на един час ми каза, че ме обичаш. Преди няколко минути викаше името ми, когато изгаряше в прегръдките ми. Познавам те повече от два месеца. Сигурен съм, че в живота ти няма друг мъж. Аз те желая и ти ме желаеш. Тогава защо не искаш да живеем заедно?