Читать «Ботушите на Дядо Коледа» онлайн - страница 3

За да загладя положението похвалих на български съпругата си за заслуги в преводачеството. Тя скромно поясни, че крайно време било да се намеси, да я видят, че какво ще сме щели да я правим (продавачката), ако тръгнела с нас… Хубавинката не тръгна с нас, ами поднесе (на шега) голям лист опаковъчна хартия и дебел флумастер — за автограф. Аз (също на шега) нахакано нарисувах на две-на три познатите слънчогледи на Ван Гог в тумбестата ваза и имитирах подписа му — „Винсент“, с осъвременена дата. И двете страни бяха доволни…

Та, избрахме тия „Саламандър“, които веднага кръстихме „Вангоговките на Дядо Коледа“, под чието име се разхождат вече толкова зими. За времето си бяха с водещ дизайн, много топли, с грайфери като на джип, продължаващи с меки като велур кончове с вълната навътре, високи и отгоре се обръщаха колкото пожелаеш, с вълната навън. Съвсем като на добрия старец. Много им се радвах тогава и си ги галех в къщи, когато го нямаше котака, много ревнив в това отношение.

Такива ми ти мисли подскачаха из главата ми, докато слизах — пързалях към селото, крепейки подаръка за Ван Гог.

Мамин Божко беше кротък и отнесен, над петдесет и кусур годишен чешит с детска чувствителност и възприятия. Кметството се грижеше за него и майка му — женица без възраст, която от своя страна поддържаше „Маминия“ винаги чист, спретнат и нахранен. Мамин Божко заемаше няколко „щатни“ бройки в селото. Беше едновременно местната атракция, визитната картичка, прицел на зевзеците, постоянен клиент на всички и всичко, както и посрещач и изпращач на градския автобус. „Офисът“ му беше в сладкарницата. Най-щастлив беше когато селският полицай се случеше в настроение и му доверяваше палката и свирката си, както и една фуражка с неизвестен произход, с поръчение да въведе ред. Горд и изпълнен със съзнание за значимост, Мамин Божко със завидна техника се справяше и с най-сложните ситуации, като си припечелваше неизменната лимонада.

Най-невероятна беше, обаче, приликата му с Ван Гог. Да ме прощава колегата, че го сравнявам с този ощетен от Природата човечец, но това е само още едно доказателство до колко Творецът, забързан от форсирани срокове, претупва творенията си, като си позволява да влага дух в неподходящо тяло и обратно…

Заобиколени сме от безброй примери: виждаме фини, емоционални творци с осанки на касапи или, не дай Боже, на наемни убийци, както и брутални и тъпи шмекери в тела на херувими. Да не смее човек да се погледне в огледалото…

Съвестта ми е чиста, но така или иначе, приликата наистина беше разтърсваща. Тия несиметрични скули, този холандски нос, тази на въртопи остра ниско окосена четина, тия воднисти, сини, отнесени, но и вторачени очи! Да не говорим за специфичната уста, усмивка, брадичка и адамова ябълка…

Когато показах албума с репродукциите на Ван Гог, автопортретите му — селото ахна, а Божко гордо заби пръст в гърдите си и доста сносно произнесе сложното за него име. Впечатлиха го слънчогледите и не пропускаше да ми носи красиви екземпляри…