Читать «Южният кръст над Африка» онлайн - страница 4

С приемането на християнството вярата на някои африкански племена се променя така, че в много случаи те се отнасят със страхопочитание към великия Бог Христос. Открили са, че Той „наказва лошите и награждава добрите хора“; Той не се вижда с очи, но вижда всичко. Местните хора трудно приемат догматическите формули, църковната йерархия, триединството, затова ги обясняват чрез своите представи и разбиране. По тези причини френските изследователи са нарекли църквите и вярата на африканските племена от последните три века синкретична — сбор от племенни вярвания плюс пренесена от Европа вяра за спасителната мисия на Иисус Христос. На Черния континент идеята за продължаващия път на душата чрез Христос се посреща двузначно: в блажено месиански дух за бъдещето на душата след смъртта на тялото и скептично-бунтарски. Отношението към Христос се определя от личното (и колективното) отношение на европейските мисионери към негрите. За чернокожите племена остава отворен въпросът: щом Бог Христос е само добро, само любов и смирение, защо белите господари най-често са богати, надменни, жестоки? В случаи на агресия от страна на бялото малцинство местните хора са готови да разрушат всичко, донесено от Европа, включително и християнските църкви като символ на чужда вяра…

През 1925 г. в Южна Африка възниква мощно движение на религиозна основа „китауала“, което намира широк отзвук сред безправните негри в мините и селскостопанските зони.

То бързо се превръща в бунт срещу мисионерите на християнската религия, като призовава за нов център на молитвен живот, основан върху вярата на дедите и тяхната родова нравственост. Тази съпротива напомня колко чувствителни са човешките сетива към възвишения образ на Божията любов в мисията на християнството и колко активна може да бъде реакцията срещу него, когато то не откликва на своята земна цел за грижа и обич към нуждаещите се. Иначе в големите градове може да има множество храмове на католически или протестантски мисии, а Църквата на живота да се окаже извън тях.

Примери на пророчески откровения при африканците са съществували и съществуват. В миналото те били хора гадатели, които виждали живота напред. В запазените експонати от културата на династия Ифе през X век в Нигерия се намират рисунки и символи, от които става ясно, че по земята живеят хора от друга раса с бял цвят на кожата. От тези изображения се разбира, че чуждоземците ще пристигнат при местните хора и ще живеят заедно… Особено загадъчен е произходът на рисунката, известна като „Бялата дама“. Фреската е открита към средата на XX век върху скала в планината Брандберг в Южна Африка, където живеят племената на малките по ръст бушмени. Изображението е на пленителна висока женска фигура, облечена в бяло, със светла кожа, с лотос в едната ръка; тя е в обкръжението на няколко ловуващи от местното племе. Коя е тя — реално присъствала там жена от друг континент или небесната царица, появила се в небето над дивните планини? „Бялата дама“ досега задава мистични въпроси на специалистите, пристигнали с изследователска цел тук.