Читать «Южният кръст над Африка» онлайн

Южният кръст е съзвездие, видимо само от Южното полукълбо на земята. По него са се ориентирали древни навигатори, плавайки към отдалечени брегове, за да пренасят търговски стоки и новини за събития… Под него днес летят самолети, свързващи хора от различни континенти. Така от древността та до наши дни заедно с размяната на екзотични цветя, плодове, дървета, пускала корени и новата вяра в Бога.

„Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя… а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души… И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта. Туземците иноплеменници показаха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън…“ (Деяния на светите апостоли, 27: 27, 37; 28:1–2)

Още в първите десетилетия след Рождество Христово чрез вярата на апостолите и техните последователи християнството достига бреговете на Африка. Най-близо до Палестина са северните земи на Египет, откъдето през следващите векове лицето на Бога с ново име — Христос, се пренася на юг към сушата с камилски кервани от уста на уста. Африканските племена имат номадски, пустинен начин на живот и свое разбиране за духовния свят. Вярата се нарича анимизъм — представа за съществуването на духове, които управляват хората и всичко в природата.

Според научна, неокончателна класификация от XX век деленето на религиите е:

• световни — към тях се отнасят юдаизмът, християнството, будизмът, ислямът;

• национални (политеистически, древни) — на вавилонци, асирийци, египтяни, китайци, индуси, перси, гърци, римляни;

• племенни — на племена, които нямат здрава държавна организация, а живеят свободно.

За да помогне на туземните племена в приемането на Спасителя, Бог допуска чудеса: „И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, изцери го. След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха; те ни почетоха с много по-чести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща“ (Деян. 28:8–10).