Читать «Мозъци» онлайн - страница 5

— Ще трябва да говоря с лекаря — рязко обяви госпожица Блекмън, обърна се и изчезна зад една от вратите. Бравата хладно изщрака.

Катрин изпусна въздуха от гърдите си и бавно се огледа. Пациентките я гледаха така, сякаш споделяха недоумението на персонала от странното й желание. Или поне така й се струваше… Тръсна глава и се престори, че чете списанието. Въпреки това усещаше погледите на останалите жени върху себе си. Прииска й се да има черупка като на костенурка, или просто да стане и да си тръгне. Не можеше да стори нито едното, нито другото. Остана на мястото си, усещайки физически бавния ход на времето. Разбра, че умишлено я пренебрегват едва след като почти всички пациентки бяха повикани за преглед.

Четиридесет и пет минути по-късно най-сетне се появи един лекар с измачкан бял халат. В ръцете си държеше картона на Катрин. Дежурната сестра кимна по посока на стола й и доктор Харпър бавно се повлече натам. Беше напълно плешив, единствено над ушите му стърчеше малко коса и се сливаше с отдавна неподстригваните косми на тила. Беше я преглеждал два пъти и Катрин отлично помнеше косматите му ръце, скрити под тънките гумени ръкавици.

Вдигна глава към лицето му, копнеейки за мъничко топлина. Но топлина нямаше. Докторът разтвори папката в ръцете си и се приготви да чете, сякаш му предстоеше досадна лекция.

Катрин сведе очи. На левия му крачол имаше няколко ситни капчици кръв. В колана му, редом с пейджъра, беше затъкната тънка гумена тръбичка.

— Защо искате гинекологическия си картон? — попита, без да я гледа той.

Катрин търпеливо повтори обясненията си.

— Според мен това е напълно излишно — промърмори Харпър, прелиствайки страниците на папката. — Всъщност в този картон няма нищо. Две сравнително атипични папили, известно количество грам-позитивно течение, което се обяснява с леко вагинално възпаление. Искам да кажа, че тези данни не могат да бъдат от полза за никого. Тук е регистриран и цистит, който несъмнено е причинен от сексуален контакт непосредствено преди началото на симптомите…

Лицето на Катрин поруменя. Беше съвсем наясно, че всички в чакалнята чуват думите на доктора.

— От това следва, че вашите припадъци нямат нищо общо с гинекологическите проблеми, госпожице Колинс. Предлагам ви да си направите изследвания в Клиниката по неврология.

— Вече ги направих и разполагам с резултатите — отвърна Катрин, опитвайки се да преглътне сълзите си. Беше сравнително спокойна натура, но когато й се плачеше, много трудно успяваше да се сдържи.

Доктор Дейвид Харпър вдигна очи от папката и шумно изпусна въздуха през полуотворените си устни.

— Мисля, че тук получихте отлична медицинска помощ, госпожице Колинс — отегчено промърмори той.

— Не се оплаквам — отвърна без да го гледа Катрин. Сълзите заплашваха да рукнат от очите й всеки момент. — Просто си искам картона…