Читать «Мозъци» онлайн
Робин Кук
Annotation
Д-р Робин Кук е всепризнат майстор на трилъра — редом с Шелдън, Хейли, Лъдлъм, Крайтън. Автор е на двайсет бестселъра, които ускоряват пулса на милиони читатели по цял свят. Пет от романите му са филмирани, а още три са основа на ТВ-сериали с изключителен успех. Д-р Кук е завършил медицина в Колумбийския университет и е специализирал в Харвард. Живее и работи във Флорида, САЩ.
Мартин Филипс и Дениз Сангър са талантливи лекари, чийто житейски просперитет изглежда непоклатим: работа в престижна клиника, научни открития, взаимност на чувствата помежду им.
И тъкмо когато всичко е потръгнало така добре — връхлита подозрението. И страхът. Нещо нередно, нещо необяснимо и ужасно се таи в студените, мрачни подземия на научния център. Изчезват пациенти — все хубави, млади момичета, всички с еднаква, необяснима склонност към внезапна загуба на разум и шокиращо сексуално поведение, което иначе не им е присъщо.
Кой съчинява зловещия сценарий? И докъде се простира паяжината? И двамата излагат кариерата, а и живота си на Смъртен риск, когато проникват в светая светих на една медицина, свалила хуманната си маска — свят, обезумял от технологична мощ и алчна страст за повече… мозъци.
Робин Кук
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
info
notes
1
2
3
Робин Кук
Мозъци
„От мозъка и само от мозъка се пораждат всички наши удоволствия и радости, смях и сълзи, скръб и болка…“
Първа глава
Стиснала зъби и обзета от безпокойство, Катрин Колинс изкачи трите стъпала до стъклената врата и я бутна с ръка. Но тя не помръдна. Отдръпна се крачка назад и вдигна очи към металната табела, на която с красиви букви беше изгравирано името на лечебното заведение:
За настроението, в което се намираше Катрин, тези думи прозвучаха другояче: „Надежда всяка оставете!“
Обърна се, зениците й се присвиха от блясъка на утринното мартенско слънце. Изведнъж й се прииска да хукне обратно към топлия си апартамент. Болницата беше последното място на света, в което би искала да се озове. Няколко души изкачиха стъпалата и забързано се насочиха към главния вход на клиниката.
Катрин затвори очи и поклати глава на собствената си глупост — вратата се отваряше навън! После притисна към себе си чантичката от изкуствена материя и решително тръгна напред.
Първото нещо, което я връхлетя, беше миризмата. Никога през своя двадесет и една годишен живот не беше усещала по-гадно нещо от комбинацията между миризмата на спирт и отвратително сладникав дезодорант. Спиртът вероятно използваха за ликвидиране на микробите във въздуха, а дезодорантът — за маскиране на всички онези биологически миризми, които съпътстват човешките страдания. Решителността бързо я напусна. За пръв път стъпи в болница само преди няколко месеца. Никога преди това не се беше замисляла за тленността, а доброто здраве приемаше като Божи дар. Но сега беше различно. Заедно със специфичната миризма в главата й нахлуха всички проблеми със здравето, които имаше напоследък. Прехапала устни, за да скрие вълнението си, тя решително се насочи към асансьорите.
