Читать «Мозъци» онлайн - страница 157

Съществуват многобройни примери за инжектирането на радиоактивни материали в организмите на нищо неподозиращи хора. Това най-често са пациенти на психиатрични клиники, но има случаи когато подобен експеримент се прави и върху новородени бебета! Изключено е дори да си помислим, че подобни действия се оправдават с благоприятен терапевтичен ефект върху пациентите. Те са изложени на риск от тежки заболявания, да не говорим за болката и физическия дискомфорт. На всичкото отгоре резултатите от подобен вид научни експерименти най-често са незначителни и служат не на напредъка на медицинската наука като цяло, а за получаването на научни степени от тъй наречените „изследователи“. Голяма част от тази „научна дейност“ се подкрепя и спонсорира от държавни институции на САЩ.

Друг известен експеримент в това отношение е инжектирането на хепатитен вирус у близо 800 деца със забавено развитие. Целта е била създаването на нова ваксина срещу тази болест, а програмата е била финансирана от няколко държавни учреждения, между които Епидемиологичният съвет на Въоръжените сили на САЩ. Авторите на програмата твърдят, че са получили предварителното съгласие на родителите на тези деца, но можем само да се питаме как е било получено това съгласие и дали родителите са били наясно с целите на експеримента. Но дори всичко да е било перфектно, възниква въпросът дали съгласието е достатъчно, за да защити правата на опитните субекти. Не можем да не се запитаме и нещо друго: дали изследователите биха се съгласили същият експеримент да бъде осъществен върху някой член на техните семейства, независимо дали има умствени увреждания, или не. Аз лично силно се съмнявам в това. Медицината и медицинските изследвания създават чувство за особен интелектуален елитаризъм, а заедно с него идват самозабравянето и двойните стандарти.

Би било безотговорно да се твърди, че всички експерименти върху хора, провеждани в Съединените щати, се базират на неетична основа. Това просто не е истина. Но фактът, че съществуват подобни експерименти е твърде тревожен и изисква вниманието на обществеността. В нашите академични медицински институти има и ще има стремеж към развитие на научно-изследователската дейност. Но в отделни случаи този стремеж е толкова силен, желанието за професионално усъвършенстване — толкова голямо, че някои учени неволно забравят за евентуалните негативни последици върху пациентите. Те губят представа за рисковете, забравят, че пациентите им са живи хора и мислят не за отделния индивид, а за благото на обществото като цяло. В резултат тънката линия между субекта на експериментите и живия човек неусетно се заличава. Има и още нещо — самата концепция, че предварителното съгласие на пациента отстранява опасността за нарушение на основните му права, е дълбоко погрешна. Да вземем например онзи случай, при който петдесет и една жени са били подложени на експерименти с лекарство за изкуствено предизвикване на контракции. Всички те са подписали декларации за доброволно приемане на това лекарство, но условията, при които са го сторили, са твърде далеч от нормалните — част от тях подписват декларацията заедно с още един куп бумаги при приемането им в болничното заведение, а други — когато раждането вече е започнало. При последвалите интервюта става ясно, че 40 процента от тях нямат идея за експериментите върху тях, въпреки че декларациите им са надлежно попълнени. Един от нередовните начини за получаване на такова „съгласие“ е свързан със самото съдържание на текста, който се предлага за подпис: в него пише „ново“ лекарство, а не „експериментално“ лекарство. Авторите на тази редакторска еквилибристика отлично знаят, че прилагателното „ново“ внушава погрешната идея, че експерименталното лекарство е по-добро от „старото“ такова…