Читать «Обетована земя» онлайн - страница 95

— Ще мине като по вода — казах аз. — Там ще има повече полицаи, отколкото плодови мушици. А аз ще съм до тебе.

Слязохме по предните стълби, влязохме в колата и потеглихме.

— Знам това — каза тя. — Знам, че всичко ще бъде наред. Събраха ми се толкова много неща, а сега и това. Полиция, гангстери, а е рано сутринта и вали, и толкова много неща зависят от това.

— С теб и мен, миличка — казах аз, — с нас всичко ще е наред. Потупах я по коляното. Това беше жест, който бях научил от баща си. Когато той го правеше, в него се съчетаваха обич и утешение. Но като че ли не помогна много на Пам Шепърд. В шест без дванайсет минути влязохме в паркинга на ресторанта. Вече се беше съмнало, но беше сиво и мрачно, ужасно студено за лятото, а топлата жълта светлина от прозорците на вагона изглеждаше приятно. Имаше много коли и камиони. Работата тук започваше много рано. Предположих, че в два от камионите са моите хора, но нищо не подсказваше в кои.

Вътре седнахме в едно сепаре и поръчахме две кафета и две кифли. Пам не докосна своята кифла. Около две минути след шест Кинг Пауърс влезе облечен с тренчкот и карирана шапка за голф. Мейси го следваше в сив шлифер, а навън, при входа, видях Хок, облечен в нещо, което приличаше на бяла кожена пелерина с качулка.

— Добро утро, Кинг — казах аз. — Искаш ли едно кафе? Или кифла? Мисля, че моето гадже няма да яде своята.

Пауърс седна и погледна Пам Шепърд.

— Това ли е купувачът — попита той.

— Една от тях. Другите с мангизите още не са дошли.

— Да идват по-скоро, по дяволите — каза Кинг.

Мейси седеше до Пауърс.

— Имаш чудесна шапка, Кинг — казах аз. — Леля ми Берта носеше подобна, когато валеше. Казваше, че ако си намокриш главата, лошо ти се пише.

Пауърс не ми обръщаше внимание.

— Щом кажа шест часа, по дяволите, имам предвид точно шест, а не шест и пет. Разбираш ли какво казвам?

Роуз и Джейн влязоха в ресторанта.

— Какво съвпадение, Кинг — казах аз. — Ето ги.

Направих знак на Роуз и Джейн и посочих навън. Те се обърнаха и излязоха.

— Да идем при тях — казах аз. — Навън ще има по-малко хора около нас, които да ни слушат.

Пауърс стана, Мейси тръгна след него, а ние с Пам ги последвахме. Когато излизахме, разгледах Хок отблизо. Наистина беше с бяла кожена пелерина с качулка.

— Чудесна сутрин, нали, шефе — каза той.

— Искаш ли да ти цапна един по главата за късмет.

Виждах как раменете на Хок се тресат от тих смях.

Той мина зад мене. На паркинга казах:

— Кинг, Мейси, Хок, Роуз, Джейн, Пам. А сега, след като всички са представени, нека да свършим работата.

— Носите ли парите? — попита Пауърс.

Джейн му показа пазарската чанта, която носеше под черната си мушама.

— Мейси, вземи ги в камиона и ги преброй.

— А как да сме сигурни, че няма да избяга с тях? — попита Роуз.

— Господи, сестро, какво не е наред? — каза Пауърс.

— Искаме да видим пушките — отвърна Роуз.

— Те са отзад в камиона — каза Мейси. — Може да влезем заедно и вие да огледате пушките, докато аз броя парите. Така няма да губим време и двамата ще сме сигурни.

— Добре, направете така — каза Пауърс. — Аз се махам от проклетия дъжд. Хок, ти и Мейси им помогнете да натоварят стоката, щом Мейси провери парите.