Читать «Пощоряване» онлайн - страница 5

— Да подпиша въжето ли? — учуди се Олян.

— Да, сър — каза палачът. — То това си е традиция. Знаете ли колко хора купуват употребявани въжета? Колекционери, нали разбирате. Малко странно хоби, но всякакви ги има, нали? И естествено с автограф са по-ценни. — Той му показа едно здраво въже. — Имам си специална писалка за парафиране на въжета. По един подпис на педя дължина, ако обичате, а? Само подпис, няма нужда от посвещение. За мен това ще значи много пари. Ужасно ще съм Ви благодарен.

— Толкова благодарен, че да не ме обесите ли? — попита Олян вземайки писалката.

Това изказване му спечели одобрителен смях. Г-н Трупър го гледаше как подписва и кимаше блажено.

— Чудесна работа, сър, току-що разписахте пенсионния ми план. А сега… всички ли сме готови?

— Аз не съм! — незабавно каза Олян и отново спечели благоразположението на публиката.

— Ей, че сте скица, г-н Искрометов — възхити се г-н Уилкинсън. — Без Вас тук изобщо няма да е същото, това е самата истина.

— Е, не и за мен — каза Олян. И това също беше посрещнато като страхотно остроумие.

Олян въздъхна и попита:

— Смятате ли, че всичко това наистина предотвратява престъпления, г-н Трупър?

— Ами, правичката да си кажа, погледнато като цяло, трудно е да се каже, като се има предвид, че не е лесно да се докажат неизвършените престъпления — замисли се палачът, докато за последен път оглеждаше трапа. — Но погледнато в частност, сър, бих казал, че е много ефикасно.

— В смисъл? — поинтересува се Олян.

— В смисъл, че никога не съм виждал някой да идва тук повече от веднъж, сър. Заповядайте, моля.

Когато се изкачиха горе, на мразовития утринен въздух, настана оживление, последвано от няколко освирквания и дори по някое друго изръкопляскване. Странни същества са това хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си или правителство или герой.

Олян гледаше право напред докато изчитаха списъка на престъпленията му. Как да не почувства човек, че всичко е толкова несправедливо. Физически, той не беше причинил на никого нищо по-лошо от потупване по рамото. Нито веднъж не беше разбил врата. Е, понякога се случваше да преодолее някоя ключалка, но след това винаги заключваше след себе си. Така че като се изключат всичките финансови щети, разорявания и банкрути, какво толкова лошо беше направил той, собствено? Ами че той само разместваше разни числа.

— Чудесна тълпа се е събрала този ден — отбеляза г-н Трупър докато премяташе края на въжето и завръзваше разни възли. — А е пълно и с преса. Най-вече разбира се от „На живо от бесилото“, но са тук и от „Псевдополиски Вестител“, комай зарад оная банка дето се срина у тях, а чух, че имало и едно момче от „Бизнесът на Равнините Сто“. Много добър финансов раздел имат — винаги хвърлям по едно око на цените за използвани въжета. Леле колко много хора искат да ви видят как умирате, сър.