Читать «Богат, беден» онлайн - страница 468

— Единствената ти грешка е, че една нощ не си се събудил — каза Гретхен.

— Единствената ми грешка — повтори Рудолф. Стигнаха на пристанището, без да си говорят повече. Кейт, Уесли и Дуайър, облечени във всекидневните си дрехи, ги чакаха на палубата. Очите на Дуайър и Уесли бяха червени от плач, но по тъжното лице на Кейт нямаше следи от сълзи. Гретхен вървеше след Рудолф, който носеше кутията. Рудолф остави кутията в кабината, Дуайър хвана кормилото и включи единия мотор. Уесли вдигна стълбичката и после скочи на брега, за да прехвърли на яхтата двете въжета, които Кейт започна да навива. След това се засили, скочи на кърмата ловко като котка и веднага изтича да помогне на Кейт да теглят котвата.

Всичко беше толкова обичайно, като всеки друг ден, когато излизаха от пристанището, та Рудолф, застанал на палубата, имаше чувството, че Томас ей сега ще се покаже от кабината, захапал лулата си.

Безукорно чистата малка синьобяла яхта излезе от пристанището в слънчевото утро и само двете фигури на палубата, облечени е неподходящо черно облекло, показваха, че корабчето не се е отправило на обичайната морска екскурзия.

Никой не говореше. Предишния ден бяха решили какво ще направят. Около един час се движиха на юг, навътре в морето. Тъй като работеше само единият мотор, не можеха да се отдалечават много и бреговата линия се виждаше ясно зад кърмата.

Точно след един час Дуайър обърна яхтата и изключи мотора. Наоколо не се виждаха други кораби, морето беше спокойно, не се чуваше дори шумът на вълните. Рудолф отиде в кабината, изнесе кутията и я отвори. Кейт излезе от каютата с голям букет бели и червени гладиоли. Всички застанаха един до друг на кърмата, — обърнати към откритото, пусто море. Уесли пое кутията от ръцете на Рудолф и след кратко колебание, вече със сухи очи, започна да хвърля праха на баща си в морето. Това продължи само една минута. Водата понесе праха — ситни прашинки пепел, разпилени по гладката синя повърхност на Средиземно море.

И тялото на баща им, мислеше Рудолф, почива в морските дълбини.

Кейт протегна закръглените си, загорели ръце и бавно, съвсем естествено и просто, хвърли цветята.

Уесли пусна урната и капака през борда. Те веднага потънаха. Върна се в кабината и включи мотора. Яхтата се беше насочила към брега и той пое курс към входа на пристанището.

Кейт слезе долу, а Дуайър отиде на носа на яхтата; на кърмата останаха само Гретхен и Рудолф със смъртнобледи лица.

Дуайър стоеше на носа, обърнал лице към лекия ветрец, загледан в брега с големите бели къщи, със старите крепостни стени и със зелените борове, които все повече се приближаваха, огрени от яркото утринно слънце.

Време само за богати хора, спомни си Дуайър.

info

Информация за текста

Irwin Shaw

Rich Man, Poor Man, 1970

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008

Публикация

Ъруин Шоу. Богат, беден

Роман. Американска. Първо издание

Народна култура, София, 1981

Превела от английски Иванка Томова

Редактор Красимира Тодорова

Художник Христо Алексиев

Художник-редактор Стефан Десподов