Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 5

Ерин, която обикновено бе по-решителната от двете, прояви необичайна сдържаност. Накрая Дарси я бе убедила, че това може да се окаже голямо забавление.

— Ние няма да пускаме обяви — настояваше тя. — Ще отговаряме само на онези, които ни се сторят интересни. Няма да си даваме адресите, а само телефонните номера. Ще си уговаряме срещи само на обществени места. Няма какво да загубим.

Бяха започнали преди шест седмици. Преди да потегли за Тахо и Бел Еър, Дарси успя да отиде само на една среща. Мъжът беше написал, че е висок метър и осемдесет. Както след това каза на Ерин, той сигурно се е качил на стол, преди да се премери. Освен това твърдял, че ръководи рекламна агенция. Ала когато Дарси му споменала някои имена на агенти и клиенти, бил съвсем безпомощен. „Лъжец и мижитурка“, каза тя на Ерин и Нона. Сега, изпълнена с весело нетърпение, помоли Ерин да й разкаже за последните си преживявания.

— Ще изтърпиш до утре вечер, когато се видим с Нона — отвърна Ерин. — Записвам всяка подробност в бележника, който ми подари за Коледа. Ще ти кажа само, че след последния ни разговор съм излизала още два пъти. Това прави всичко осем срещи за изминалите три седмици. Повечето бяха досадници без абсолютно никакви достойнства. Оказа се, че вече се бях срещала с единия от тях. Един от новите е наистина симпатичен и е безсмислено да ти казвам, че не съм му се обаждала втори път. Довечера имам среща с друг. Изглежда нормален, но изчакай да видим.

— Очевидно не съм изпуснала много. А на колко се обади от мое име? — засмя се Дарси.

— На около десетина. Мисля си, че ще бъде забавно, ако и двете отговорим на едни и същи обяви. Ако се обадят, ще можем наистина да направим сравнение.

— Страхотна идея. А къде имаш среща с днешния кандидат?

— В една кръчма на Уошингтън скуеър.

— С какво се занимава?

— С административно право. От Филаделфия е. Току-що се е преместил в Ню Йорк. Нали си свободна утре вечер?

— Свободна съм.

Щяха да вечерят с Нона.

— Радвам се, че пак си тук, Дарс. Липсваше ми — Ерин промени тона си.

— На мен също — отвърна сърдечно Дарси. — Добре, до утре. — Понечи да каже „довиждане“, но вместо това нещо я накара да попита: — Как се казва тазвечерната ти авантюра?

— Чарлз Норт.

— Звучи многообещаващо, баровски. Приятно прекарване, Ерин-Мерин — Дарси постави слушалката.

Бев търпеливо чакаше с деловите въпроси.

— Знаеш ли, когато говорите, ми приличате на съученички. Обичате се повече от сестри. Като си помисля за моята сестра, бих казала, че наистина сте по-близки от сестри.

— Абсолютно си права — тихо отвърна Дарси.

Галерията „Шеридън“ на Седемдесет и осма улица, почти на ъгъла с Медисън авеню, беше в разгара на един търг. Покъщнината от огромния провинциален дом на Мейсън Гейтс, неотдавна починалия нефтен барон, беше препълнила залата с търговци и колекционери.

Крис Шеридън наблюдаваше сцената от дъното на помещението и се наслаждаваше на триумфалната си победа над „Сотби“ и „Кристи“ — бе получил привилегията да разпродава тази колекция. Невероятно красиви мебели от времето на кралица Анна; картини, известни по-скоро заради тяхната рядкост, отколкото заради художествената им стойност; сребърни предмети от Ревиър, за които беше сигурен, че ще предизвикат трескаво наддаване.