Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 17

— Мисля, че мога да ви оставя сама — повдигна рамене Боксър.

Дарси му обърна гръб, взе си чантата и извади тефтерчето и химикалката си. Започна да прослушва записите и не чу кога Боксър излезе. Първият запис беше от вторник вечерта. От някой си Том Шуорц. Благодареше, че е отговорила на обявата му. Тъкмо бил открил евтин ресторант. Канеше я на вечеря. Щял да позвъни пак.

В седем вечерта във вторник Ерин трябваше да се срещне с Чарлз Норт в някаква кръчма близо до Уошингтън скуеър. „Несъмнено в седем без четвърт вече е била навън“ — помисли си Дарси.

Следващият запис беше от седем и двадесет и пет. Майкъл Наш.

„Беше ми много приятно да се запозная с вас, Ерин, и се надявам, че ще можем да вечеряме заедно някой ден през тази седмица. Ако имате възможност, ми позвънете още тази вечер.“

Наш беше оставил домашния и служебния си телефони. Обажданията в сряда започваха още в девет сутринта. Първите три бяха рутинно служебни. Едното от тях, на Алдо Марко от „Бертолини“, накара Дарси да усети буца в гърлото си.

„Госпожице Кели, разочарован съм, че не спазихте уговорената в десет часа среща. На всяка цена трябва да видя колието и ви предупреждавам, че няма да допусна никакви поправки в последния момент. Моля веднага да ми се обадите.“

Този запис беше от единадесет. Следваха още три от същия човек, в които раздразнението и настойчивостта му растяха. Освен обажданията на Дарси имаше и още едно, свързано с поръчката на „Бертолини“.

„Ерин, тук е Джей Стратън. Какво става? Марко постоянно ми звъни за колието и ме обвинява, че съм те препоръчал.“

Дарси знаеше, че Стратън е бижутерът, който бе занесъл проектите на Ерин в „Бертолини“. Записал се беше в седем вечерта в сряда. Дарси започна да пренавива касетката, но спря. Може би не трябваше да изтрива тези записи. От телефонния указател взе номера на най-близкия полицейски участък.

— Искам да съобщя за изчезването на един човек — каза тя, когато отговориха. Обясниха й, че трябва да отиде на място, тъй като не приемат по телефона информация от този род, особено когато се отнася за пълнолетен гражданин.

„Ще се отбия на път за вкъщи“, реши Дарси. Отиде в кухнята и докато си приготвяше кафе, забеляза, че опаковката с мляко не беше отваряна. Ерин започваше деня си с кафе и винаги го пиеше с мляко. Във вторник вечерта Боксър я бе видял да се връща от пазар. Дарси отвори кофата за боклук под умивалника. Вътре имаше някакви отпадъци, но липсваше празна опаковка от мляко. „Вчера сутринта Ерин не си е била у дома — помисли си Дарси. — Във вторник вечерта тя въобще не се е прибирала.“

Върна се с чаша кафе обратно в дневната. От най-горното чекмедже на работната маса извади календар-бележника на Ерин. Разлисти го и отвори на страницата за деня. Не бяха отбелязани никакви срещи. За сряда имаше две: „Бертолини“ — 10 сутринта; „Бела Вита“ — 7 вечерта (Дарси и Нона).

На страниците за предишните седмици имаше отбелязани срещи с мъже, имената на които не говореха на Дарси нищо. Срещите обикновено бяха между пет и седем. До повечето от тях беше записано и мястото: О’Нийл, Мики Мантъл. Плаза, Шератон… все барове на хотели или известни заведения.