Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 128
Мери Хигинс Кларк
— Моята пациентка я донесе, за да ми я покаже — отвърна Вайс. — Обявата е в кабинета ми.
— Спомняте ли си дали започва с „Обича музиката, обича да танцува“? — попита Винс.
Едновременно с отговора на Вайс „Да, да, точно така“ се включи и бийпърът на Винс. Той сграбчи телефона, набра някакъв номер и изръмжа името си. Нона, Крис, Вайс и Ърни бяха застинали в пълна тишина и гледаха как бръчките по челото на Винс стават все по-дълбоки. Преди да сложи слушалката на мястото й, той им каза:
— Току-що се е обадил онзи откачен, Лен Паркър. Следил е Дарси. Тя е излязла от бара и се е качила на същата голяма кола, с която е потеглила и Ерин Кели вечерта, когато е изчезнала — замълча, после лаконично продължи: — Черен мерцедес, регистриран на името на доктор Майкъл Наш от Бриджуотър, Ню Джърси.
— Имаш друга кола?
— Тази използвам обикновено, когато излизам от града.
— Рано се върна от конференцията.
— Докладчикът, когото трябваше да заместя, се почувствал добре и все пак реши да отиде.
— Много хубаво. Майкъл, много си мил, но мисля, че трябва да се прибера колкото може по-рано днес.
— Какво вечеря снощи?
— Готова супа — Дарси се усмихна.
— Отпусни глава и почивай. Поспи, ако можеш. Госпожа Хюз е запалила камината, приготвила е страхотна вечеря, а след това ще можеш да спиш през целия път обратно — протегна се и нежно я погали по косата. — Лекарска заповед, Дарси. Знаеш, че обичам да се грижа за теб.
— Хубаво е да се грижат за теб. Ох! — тя се пресегна за радиотелефона. — Имаш ли нещо против, ако се обадя на секретарката си? Обещах да й позвъня.
Той сложи ръката си върху нейната и леко я стисна.
— Ще се наложи да почака, докато стигнем у дома. Телефонът е повреден. Сега ти просто се отпусни.
Дарси знаеше, че Бев щеше да бъде там поне още няколко часа. Затвори очи и започна да се унася. Беше вече заспала, преди да стигнат тунела „Линкълн“.
— Ще претърсим апартамента на Наш — каза Винс. — Но той не би я завел нито там, нито в кабинета си. Портиерът би ги видял.
— Дарси ми каза, че имението му в Бриджуотър е четиристотин акра. Ходи там два пъти — Нона здраво стискаше бюрото отстрани, за да престане да трепери.
— В такъв случай, ако й е предложил тази вечер да отидат там, тя няма да бъде подозрителна — Винс почувства как го обзема гняв.
Ърни се върна от съседната стая.
— Говорих с нашите наблюдатели. Дъг Фокс си е у тях в Скарсдейл. Джей Стратън е на Парк Лейн с някаква от неговите жени.
— В такъв случай те отпадат. — „Сега вече започвам да разбирам“, гневно си помисли Винс. — Наш се е записал на телефонния секретар на Ерин с молба да му се обади у тях същата вечер, когато я е качил на колата си. Въобще не помислих да проверя това. С престорен глас се обажда на секретарката на Дарси и сигурно така е извъртял нещата, че секретарката му е казала къде да намери Дарси. Знаем, че Дарси му има доверие.
Естествено, че ще се качи на колата му. И ако онази откачалка Паркър не я беше проследил, тя също щеше да се изпари във въздуха.