Читать «Отвъд полунощ» онлайн - страница 20

— Красива си! — прошепна той. — Прекрасна! Ще се погрижа да ти бъде добре.

В този момент жена му го повика, той без желание пусна Ноел и се втурна навън.

Докато се прибираше, Ноел размишляваше дали да каже на баща си за случилото се. Той сигурно щеше да убие Ланшон. Тя го ненавиждаше, не можеше да понася близостта му, но желаеше да запази работата си. Освен това, ако напуснеше, може би щеше да разочарова баща си. Реши, че засега няма да казва нищо и ще намери начин да се справи сама. Следващия петък телефонираха на мадам Ланшон, че майка й във Виши е болна. Ланшон откара жена си на гарата и се втурна обратно към магазина. Извика Ноел в канцеларията и я уведоми, че ще заминат заедно за края на седмицата. Ноел се ококори срещу него, решила, че това е някаква шега.

— Ще отидем във Виан — дърдореше той, — там е един от най-добрите ресторанти в света — „Пирамид“. Скъп е, но няма значение, аз съм щедър към тези, които се отнасят добре с мен. Кога ще бъдеш готова?

Тя го гледаше втренчено.

— Никога! — Успя да каже само това. — Никога!

Обърна се и избяга в магазина.

Мосю Ланшон погледна за миг след нея, лицето му беше на петна от гняв, после грабна телефона. След един час бащата на Ноел дойде в магазина. Запъти се право към нея и лицето й грейна от облекчение. Беше почувствал, че става нещо, и идваше да я спаси. Ланшон стоеше на вратата на канцеларията си. Баща й я хвана за ръка и бързо я вкара вътре. Обърна се и застана срещу нея.

— Толкова се радвам, че дойде, татко — започна Ноел, — аз…

— Мосю Ланшон ми каза, че ти е направил прекрасно предложение, а ти си му отказала.

Тя го гледаше озадачена.

— Предложение ли? Поиска да замина с него за уикенда.

— И ти отказа?

Преди Ноел да отговори, баща й вдигна ръка и силно я удари по бузата. Тя стоеше зашеметена и невярваща, ушите й пищяха и като през мъгла го чу да вика:

— Глупачка! Глупачка! Време е вече да престанеш да мислиш само за себе си, малка себична кучко! — И отново я удари.

След тридесет минути той стоеше на тротоара и гледаше как колата с Ноел и мосю Ланшон потегля за Виан.

В хотелската стая имаше голямо двойно легло, евтини мебели и в ъгъла — умивалник с леген. Мосю Ланшон не беше човек, който пилее парите си на вятъра. Даде на пиколото малък бакшиш и щом момчето излезе, той се нахвърли на Ноел и започна да смъква дрехите й. Обхвана гърдите й с горещите си, потни ръце, като силно ги стискаше.

— Боже мой, колко си красива! — задъхваше се той.

Смъкна й полата и пликчетата и я събори на леглото.

Ноел лежеше неподвижна, безучастна, като че ли беше изпаднала в шок. Докато пътуваха, не беше промълвила нито дума. Ланшон се надяваше, че не е болна. Не би могъл да го обясни на полицаите, или — пази боже — на жена си. Той бързо свали дрехите си, хвърляйки ги на пода, и легна до Ноел. Тялото й беше по-прекрасно, отколкото беше предполагал.

— Баща ти ми каза, че още не са те чукали — хилеше се той. — Е, аз ще ти покажа какво е мъж.