Читать «Отвъд полунощ» онлайн - страница 18

Най-случайно дилемата на Жак Паж беше разрешена от самата Ноел. През последните месеци тя ставаше все по-неспокойна. В училище вървеше добре, но беше започнала да се отегчава. Каза на баща си, че иска да си потърси работа. Той я изучаваше мълчаливо и хитро премисляше възможностите. Запита я:

— Каква работа?

— Не знам — отговори Ноел, — може би като манекенка.

Беше толкова просто.

През следващата седмица всеки следобед Жак Паж се прибираше от работа вкъщи, старателно се измиваше, за да премахне миризмата на риба от ръцете и косата си, обличаше хубавия си костюм и отиваше на „Канбиер“ — главната улица, която водеше от старото пристанище на града към богатите квартали. Разхождаше се нагоре-надолу, взираше се във всички модни къщи — недодялан селянин в един свят на коприна и дантели, ала нито съзнаваше, нито се интересуваше, че няма какво да търси тук. Имаше една цел и я откри, когато стигна до „Бон Марше“ — най-хубавия магазин за облекло в Марсилия. Но не го избра по тази причина. Избра го, защото собственик беше мосю Огюст Ланшон. Прехвърлил петдесетте, Ланшон беше грозен, плешив, с къси крака и алчна уста с нервен тик. Съпругата му — дребна жена с длъгнесто лице с остри черти, работеше в пробната и кресливо командваше шивачите. След един поглед към мосю Ланшон и жена му Жак Паж разбра, че е намерил решението на проблема си.

Ланшон погледна с отвращение бедно облечения непознат, който влезе в магазина му, и грубо го попита:

— Да? Какво мога да направя за вас?

Жак Паж му намигна, забоде дебел пръст в гърдите му и се ухили самодоволно.

— Аз мога да направя нещо за вас, мосю. Ще позволя на дъщеря си да работи при вас.

Огюст Ланшон изгледа втренчено простака срещу него, сякаш не вярваше на ушите си.

— Ще позволите какво?…

— Утре в девет часа тя ще бъде тук.

— Аз не…

Жак Паж си беше отишъл. След няколко минути Огюст Ланшон забрави напълно за случката. В девет часа на другата сутрин той видя Жак Паж да влиза в магазина. Тъкмо се канеше да каже на управителя да го изхвърли, когато зърна зад него Ноел. Те — бащата и невероятно красивата му дъщеря — приближиха към него. Старият се хилеше.

— Ето я, готова е да започне работа.

Огюст Ланшон се блещеше срещу момичето, облизвайки устни.

— Добро утро, мосю — усмихна се Ноел. — Баща ми каза, че имате работа за мен.

Огюст Ланшон кимна, не смееше да проговори.

— Да, аз… аз мисля, че можем да уредим нещо — успя да изпелтечи той.

Изучаваше лицето и фигурата й и не можеше да повярва на очите си. Вече си представяше под себе си младото голо тяло.

Жак Паж продума:

— Е, оставям ви да се опознаете!

Тупна енергично Ланшон по рамото и му намигна, с което не остави никакви съмнения за намеренията си.

Първите няколко седмици Ноел имаше чувството, че е попаднала в друг свят. Жените, които идваха в магазина, носеха красиви дрехи, имаха прекрасни обноски, а придружаващите ги мъже бяха съвсем различни от грубите шумни рибари, сред които беше израсла. Струваше й се, че за първи път в живота си не долавя зловонието на риба. Всъщност по-рано то не й правеше впечатление, защото беше част от нея. Но сега изведнъж всичко се промени. И само благодарение на баща й. Гордееше се, че той се разбира с мосю Ланшон. Два-три пъти седмично баща й идваше в магазина и двамата с мосю Ланшон се измъкваха да пийнат коняк или бира, а когато се връщаха, имаха вид на съзаклятници. В началото мосю Ланшон не й хареса, но се държеше внимателно с нея. Момичетата разправяха, че веднъж жена му го хванала с една от манекенките в склада, грабнала ножиците и едва не го кастрирала. Ноел чувстваше, че погледът му я следи непрестанно, но той винаги беше подчертано вежлив.